19. Когато влезе, тя седеше на висок трон, блестяща в пурпурна златовезана дреха, в блясъка на огърлици и в достойнството на тиара, увенчана с всякаква разкошна украса. Около нея телохранители, от двете й страни седяха велможи:
Теаген не се смути, но сякаш забравил съветите за внимателно държане, които му даде Хариклея, се изстъпи още по-гордо пред големството на персийския разкош, без да се хвърли на земята, нито да падне по очи, с изправена глава каза:
— Поздравявам те, о царствена кръв, Арсака. Присъствуващите се възмутиха, някой промърмори, че Теаген е нахален и самонадеян, защото не пада по очи, но Арсака изрече усмихната:
— Простете му, той е неопитен и е чужденец, като чист елин страда от високомерието на народа си спрямо нас.
В същото време тя свали от главата си тиарата (защото за персите това означава отвръщане на поздрав), макар че мнозина от присъствуващите изразиха недоволството си, и му каза чрез преводач (защото не говореше елински, макар че го разбираше добре):
— Дерзай, чужденецо! Кажи от що се нуждаеш и няма да ти се откаже.
И тя го отпрати, като даде знак на евнусите. Придружиха го телохранители. Ахемен го видя отново и го позна още по-сигурно. Той се учуди, като се досети за причината на прекомерната му почест, но все пак реши да мълчи.
Арсака устрои трапеза за персийските велможи, привидно за да почете тях според обичая, но в същност за нея пиршество беше срещата й с Теаген. Тя изпрати не само част от обичайните блюда на Теаген и спътничката му, но и няколко губера и извезани постилки — сидонски и лидийски ръчни изделия. Заедно с тях изпрати роби за прислуга — момиче за Хариклея и момче за Теаген, двамата йонийци, още съвсем млади.
И пак подкани Кибела да побърза колкото е възможно по-скоро да изведе работата докрай (защото вече не могла да потиска страстта си). Но старицата не само не се отпускаше, но по всякакъв начин подготвяше Теаген. Тя не му откриваше явно кроежите на Арсака, но със заобикалки и иносказания се опитваше да му даде да разбере. Превъзнасяше любезността на господарката към него и красотата й — не само видимата, но и скритата под дрехата, подчертаваше я под някои благовидни предлози. Хвалеше нрава й като приятна, сърдечна и обичлива спрямо миловидни и смели младежи и изобщо искаше да разбере дали той е податлив на любовта.
Теаген хвалеше благоволението на Арсака към него, приятелското й отношение към елините и прочие, и изказваше благодарността си. Но прелъстителните предложения на Кибела, сякаш не разбира загатванията, той нарочно отминаваше. Старицата се задъхваше, като че страда от сърце. Тогава се сети, че той разбира сводничеството й, но виждаше, че дръзко отхвърля опитите й.
От друга страна, вече не можеше да се оправдава пред Арсака, която ставаше все по-настойчива и нетърпелива и искаше тя да изпълни обещанието си. А Кибела все сочеше различни предлози, ту твърдеше, че той е съгласен, но няма смелост, ту съчиняваше, че получил нервно разстройство.
20. На петия или шестия ден, след като Арсака веднъж и втори път повика при себе си Хариклея и за да се хареса на Теаген, й отдаде внимание и уважение, задължи Кибела да говори направо на Теаген. И тя без заобикалки му откри любовта на Арсака и му обеща хиляди блаженства, ако се съгласи.
— Какво е това малодушие — прибави, — каква е тази студенина? Такъв млад мъж, красив и в разцвета си, отхвърля също тъй чаровна и влюбена жена и не смята случая за изгода и сполука! А в работата няма никакъв риск — съпругът отсъствува от къщи, а аз, нейната кърмачка, през чиито ръце минават всичките й тайни, подпомагам тази връзка. А на тебе нищо не ти пречи, нямаш годеница, нямаш съпруга. Но мнозина мъже с разум често пренебрегват и тези условия, защото с това не навреждат с нищо на жените си, а на самите себе си принасят полза — добавят си нова печалба и удоволствие.
Накрая тя прибави към думите си и заплахи:
— Чувствителните и влюбени жени — каза — стават жестоки и гневни и си отмъщават, когато ги пренебрегват и оскърбяват. Освен това забележи, че е персийка и от царска кръв — този израз е от твоето обръщение към нея — и че държи голяма сила и власт. Чрез тях може и да почете покорния, и безнаказано да обуздае опърничавия. А ти си чужденец и си сам, никой не ще се застъпи за тебе. Пощади, доколкото можеш, себе си, пощади и нея. Тя заслужава твоята пощада и с право е загубила ума си по тебе. Предпазван се от гнева на отхвърлената любов, пази се от възмездието за пренебрежението. Познавам мнозина, които после са се разкайвали. Аз имам малко повече опит от тебе в любовта. Тези бели коси, които виждаш, са били свидетели на много подобни деяния, но не са познавали такава неумолимост и студенина.