И се обърна към Хариклея (поради случая се осмели да говори, за да чуе и тя тия неща):
— Помогни и ти, дъще, на твоя — не зная как да го нарека — брат. От това и ти ще извлечеш полза. Не по-малко ще те обичат, повече ще те тачат, ще забогатееш до немай-къде, господарката ще се погрижи да се ожениш блестящо. Тези неща са завидни и за благоденстващ, а не само за чужденците и за затруднените в момента.
21. Хариклея й отвърна с презрителна усмивка:
— Би било желателно и най-добре прекрасната Арсака изобщо да не изпада в подобно положение, в противен случай ще трябва да понася болката си със самообладание. Ако пък страда по човешки и е сломена, както казваш, и не може да овладява страстта си, това сама бих посъветвала Теаген да удовлетвори желанието й, да не се отказва, ако това мине безнаказано. Но да не би ненадейно да навлече беда и на себе, и на нея, ако историята излезе на бял свят и сатрапът отнякъде узнае противозаконното дело.
При тези думи Кибела скочи, прегърна и дълго целува Хариклея.
— Добре, мое дете — извика, — че се смили над жена с твоята природа и помисли за сигурността на брат си. Но за това бъди спокойна, и слънцето, както се казва, няма да научи.
— Стига засега — прекъсна я Теаген. — Дай ни време да размислим.
Кибела веднага излезе.
— Ах, Теагене — каза Хариклея, — божеството ни дарява такова щастие, в което нещастието е повече от привидното благоденствие. Но разумните могат да обърнат и нещастните положения, в които изпадат, в по-добро нещо. Ако ти окончателно си решил да извършиш деянието, няма що да кажа и ако изцяло от това зависи нашето спасение и живот, не мога да се противопоставя. Но ако, което е правилно, смяташ неприлично желанието й, все пак се прави, че си съгласен, и подхранвай с обещания ламтежа на варварката, пресичай с отсрочки намеренията й спрямо нас, успокоявай с надежди и утолявай с обещания огъня на страстта й. Навярно по волята на боговете през това време ще намерим някакво разрешение. Но, Теагене, да не се въвлечеш от престараване в позорното деяние.
Теаген се засмя.
— Но и ти — каза й той — в опасности не си защитена от вродения женски недостатък — ревността.
Знай, че аз не мога дори да се преструвам в такива неща. И да вършиш позорното, и да го говориш, е еднакво неприлично. Освен това отказът на стремежите на Арсака носи само по себе си това добро, че повече тя не ще ни досажда. Ако пък трябва да преживеем нещо, то съдбата и опитът ми често са ме подготвяли да понасям каквото дойде.
— Само гледай да не налетим на голяма беда — каза Хариклея и замълча.
22. Докато двамата все още обмисляха, Кибела отново окуражи Арсака. Каза й, че трябва да очаква по-щастлива развръзка, че Теаген почти се е съгласил.
И се завърна в своята стая. Тя пропусна вечерта, но през нощта (още от първия ден спеше заедно с Хариклея) помоли девойката да й помага, а на сутринта попита отново Теаген какво е решил. Той ясно й отказа и твърдо заяви да не се надява. Тогава Кибела загрижена притича при Арсака. Когато й съобщи за отказа на Теаген, Арсака нареди да изхвърлят надолу с главата старицата, влезе в спалнята си и се хвърли измъчена върху леглото.
Едва изхвърлиха Кибела из женската стая, синът й Ахемен я видя сломена и просълзена и я заразпитва:
— Да не ти се е случила някаква неприятност, някакво нещастие, майко? Да не би някаква вест да е опечалила господарката? Да не е дошло съобщение от бойното поле за несполука? Да не би етиопците да са поставили натясно господаря Ороондат?
И много други въпроси хитрецът зададе.
— Глупости — отговори тя и отмина.
Но Ахемен съвсем не се отчая, а я настигна, хвана за ръцете, почна да я целува и да моли като на свой собствен син всичко да разкаже.
23. Кибела го поведе със себе си, двамата се усамотиха в един кът на градината и тя му довери:
— На друг не бих изповядала моята и на господарката беда. Но понеже и тя е силно обезпокоена, и моят живот е в опасност (зная, че страстта и лудостта на Арсака ще се изсипят върху мен), затова се принуждавам да говоря. Няма ли някак да помогнеш на тази, която те роди, изведе на бял свят и откърми с ей тези гърди? Господарката е влюбена в този млад човек, който живее у нас, и го люби с някаква непоносима, незаконна и нелечима любов. Аз и тя досега напразно се опитвахме да я уталожим. Затова именно бяха многото любезничения и различни услуги спрямо чужденците. Но този глупав, упорит и надменен младеж отблъсна предложенията ни. Зная, че тя не ще го преживее и ще погуби и мене, защото съм се подиграла с моите обещания и съм я излъгала. Това е, синко. Ако можеш някак да ми помогнеш, съдействувай ми, ако ли не, готви се да погребваш майка си.