— На каква награда, майко, мога да се надявам — запита я той. — Не е време да те лаская, нито чрез недомлъвки и заобикалки да ти говоря за помощта ми, когато си тъй притеснена и почти отчаяна.
— Всичко, каквото желаеш, ще имаш — отговори Кибела. — Заради мене Арсака вече те направи първи виночерпец. Ако си мислиш за по-голямо отличие, не крий. Ще получиш и неизчислимо богатство, ако избавиш нещастницата.
— Отдавна, майко — каза той, — подозирах и разбирах, но мълчах и очаквах да видя какво ще се случи. Аз не се нуждая нито от титли, нито от богатство. Но ако Арсака ми даде за съпруга девойката, наричана сестра на Теаген, тогава всичко ще стане по нейната воля. Аз обичам, обична майко, безкрайно момичето. От своята любовна мъка господарката знае какво и каква е любовта и справедливо ще подпомогне този, който страда от нея и освен това обещава да се посвети на благородното дело.
— В това не бива да се съмняваш — каза Кибела. — Господарката несъмнено ще ти благодари, когато станеш неин помагач и спасител. Впрочем нека ние се опитаме помежду си да убедим момичето. Но кажи по какъв начин ще помогнем на господарката?
— Няма да кажа, преди тя да ми обещае под клетва. А ти не предприемай нищо спрямо девойката. Виждам, че и тя е горда и надменна. Инак ще развалиш работата.
— Всичко ще стане — каза тя, като притича в спалнята на Арсака и падна пред коленете й. — Радвай се — каза. — Всичко ще се нареди според волята на боговете. Само нареди да повикат сина ми Ахемен.
— Нека го извикат — каза Арсака, — ако нямаш намерение пак да ме мамиш.
24. Ахемен влезе и след като старицата разказа всичко, Арсака се закле да ожени сина й за сестра на Теаген.
— Господарко — обърна се към нея Ахемен, — нека занапред робът Теаген спре да се перчи пред собствената си господарка.
— Но как така? — запита го тя.
И той разказа всичко: как Теаген бил заловен според закона на войната станал пленник, как Митран го изпращал на Ороондат, за да го препрати той на великия цар, как Ахемен взел да го води, но го изпусна, понеже бесейците и Тиамид се осмелили да ги нападнат, как самият той едва се измъкнал. След всичко показа на Арсака запазеното писмо на Митран до Ороондат и прибави, че ако са нужни и други доказателства той ще доведе за свидетел и Тиамид.
След тези разкрития Арсака въздъхна. Без да се бави, излезе от спалнята и се отправи за залата, в която обикновено устройваше приемите, и заповяда да доведат Теаген. Щом го доведоха, посочи му Ахемен, който стоеше наблизо, и попита дали го познава. Той потвърди, а тя го попита отново:
— Като пленник ли те доведе?
Теаген потвърди и това, а тя продължи:
— Тогава знай, че си наш роб. Ще изпълняваш работата на робите, като се подчиняваш на нашите заповеди, дори да не ти е приятно. А сестра ти ще омъжи за този Ахемен, който заради майка си и заради привързаността си заема първо място у нас. Отлагам сватбата само докато се определи подходящият ден и дока то се подготвим за по-богато угощение.
Теаген беше наранен от думите й като от стрела, а същото време сметна за разумно да не противоречи, но тъй да се каже, да отклони нападението на звяра.
— Господарко — каза, — благодарни сме на боговете, че като произхождаме от благороден род, сме щастливи в нашето нещастие, че робуваме не на други, а на тебе, която така благо и благосклонно се отнасяш към нас, смятани тук за непознати и чужденци. Относно сестра ми — тя не е пленница и следователно не е робиня, но ще ти служи с готовност и ще приеме всяка длъжност, която й определиш — постъпи с нея, както смяташ за добре.
— Причислете го към прислугата на трапезата — нареди Арсака — и нека Ахемен го подготви за виночерпец, да свикне отнапред за царската служба.
25. Те си излязоха, а Теаген угрижен се замисли какво трябва да прави, докато Ахемен му се подиграваше и надсмиваше:
— Ти, доскоро надменният спрямо нас — му каза — и горделивецът, не превиваше врат, сякаш си свободен. Не навеждаше глава за поздрав, но сега вече бързо ще я наведеш или ще я превиеш вразумен от юмрука ми.
Арсака отпрати другите и като остана насаме с Кибела, й каза: