3. Предаде му две писма. Писмото до Арсака гласеше:
«Ороондат до Арсака.
Изпрати Теаген и Хариклея, брата и сестрата пленници, роби на царя, за да ги препратим на царя. Изпрати ги доброволно, иначе ще бъдат отведени насила и ще повярваме на Ахемен.»
Писмото до Ефрат, първия евнух на Мемфис, гласеше:
«Нехаеш за моя дом. Ще отговаряш! Предай сега пленените чужденци елини на Багоас да ги доведе при мене със или без съгласието на Арсака. Предай ги непременно, иначе знай, че по моя заповед ще те изпратят тук окован във вериги и ще ти смъкнат кожата.»
Багоас тръгна придружен от своите хора. Писмата на сатрапа бяха подпечатани, за да имат вяра на тях в Мемфис и по-бързо да предадат младите. А Ороондат продължи похода срещу етиопците. Той нареди да го последва и Ахемен, като мълком, без да забележи, го наблюдават, докато се потвърди истинността на донесението му.
През тези дни в Мемфис се случи следното: Едва Ахемен беше избягал, Тиамид вече прие напълно жреческия сан, поради това стана пръв гражданин, завърши погребението на Каласирид и отдаде в предписваните дни нужните почести на баща си. Тогава се зае с издирването на Теаген и спътничката му — вече беше според жреческите предписания възможен достъпът на външни лица в храма. И след дълги издирвания и разпитвания научи, че те са настанени в двореца на сатрапа. Веднага Тиамид отиде при Арсака и попска тя да му предаде младите чужденци, които му принадлежали и заради много други причини, но особено защото баща му Каласирид пред смъртта си му завещал да се грижи всякак за чужденците и да ги държи под своя закрила. Той й благодари, задето приела младата двойка, макар чужденци елини, през промеждутъка, през който било забранено на непосветените да обитават в храма. Той смятал за справедливо да му се върне оставеното на съхранение.
— Учудвам ти се — каза му Арсака, — уверяваш, че съм добра и дружелюбна, а след това ме укоряваш в нелюбезност, че не мога или не желая да се грижа за чужденците и да им предлагам това, което им се следва.
— Съвсем не — отговори Тиамид. — Зная, че тук ще те живеят по-богато, отколкото при мене, ако поискат да останат. Но те са от прочут род, макар че поради многото удари на съдбата се лутат сега по чужбина. За тях най-важното е да намерят собствените си родители и да се върнат в родината. А моят баща ми завеща да им помогна. Аз имам и други причини за приятелство с чужденците.
— Много добре — възрази му Арсака, — че ти не е впускаш в молби, а се позоваваш на правото. Но, струва ми се, то е повече на моя страна, тъй като притежателят има предимство пред задължения да се грижи за тях.
— Как ги притежаваш? — учуди се Тиамид.
— По закона на войната — му отвърна тя и поясни, че като пленници те са роби.
4. Тиамид разбра, че тя иска да намекне за похода на Митран.
— Но, Арсака — каза той, — сега не е война, а е мир. Войната поробва, но мирът освобождава. Първото дело на тиранията, второто е царско решение. Мирът и войната не се разпознават по значението на думите, по-скоро по употребата им. Като въздадеш на пленниците законното право, ще постъпиш по-добре.
Тук няма спор за справедливост и полза. И какво хубаво и полезно в това, че на вид или наистина така ожесточено настояваш да задържиш чужденците?
5. Сега Арсака не можа повече да запази самообладание, с нея се случи същото, което и с влюбените: когато мислят, че чувството им е тайно, се срамуват, а когато излезе наяве, стигат вече до безсрамие. Тайната любов е боязлива. Но веднъж разкрита, тя става посмела. Така съвестта на Арсака я издаде. Като предположи, че Тиамид я подозира, тя забрави за достойнството на жреца и се отърси от всеки женски срам.
— Вие не ще се радвате на победата си над Митран! Ще дойде време, когато Ороондат ще потърси сметка от неговите убийци и от помощниците им. А тези не ще предам, понеже сега те са мои роби, а след време според персийския закон ще бъдат изпратени на моя брат великия цар. Колкото и да сладкодумничиш и напразно да се позоваваш на право, нравственост и закон, властникът не се нуждае от нищо подобно. За него собствената воля е всичко. Махай се колкото може по-скоро от двореца ми, и то доброволно, да не те изхвърлят насила.
Тиамид излезе, викайки боговете за свидетели, и само се закани, че работата няма да свърши добре. И намисли да разгласи нашироко в града случката и да потърси подкрепата на мемфисците.