Палачите не бездействуваха, но влагаха още повече старание, подканяни и от заплашителните знаци на Арсака. Те мъкнеха дърва и трупаха речна тръстика, всякак подклаждаха огъня, но без никакъв успех. Освен това целият град изпадаше във все по-голяма възбуда. Мислеха, че тук се крие някаква божествена намеса.
— Девойката е чиста! — викаха. — Девойката е невинна!
И като се втурнаха към кладата, пропъдиха палачите. Начело беше Тиамид, той зовеше народа да помогне (той се яви известен от безкрайните викове за произшествието). Но въпреки че искаха освобождението на Хариклея, не се осмеляваха да се приближат, а само подканяха отдалече девойката да скочи от кладата. Понеже тя изтрая в огъня, мислеха, че ако желае, може да се промъкне през него незасегната.
Като виждаше и слушаше всичко, Хариклея помисли, че й помагат боговете, и не пожела да се покаже неблагодарна към могъщите сили, ако не приеме тяхната милост. И скочи от кладата.
Народът от радост и възбуждение призоваваше гръмогласно и дружно боговете. Арсака не издържа повече и се втурна от стените, изтича през вратата навън, придружена от многочислената си свита и от персийските първенци, и сграбчи със собствената си ръка Хариклея. Погледна дръзко към народа и извика:
— Не се ли срамувате да искате да освободите от наказание една злодейка, магьосница, убийца, хваната на местопрестъплението и признала вината си? В желанието си да помогнете на една престъпница вие нарушавате персийските закони и се противопоставяте на самия цар и на неговия сатрап, на първенците и на съдиите. Тя не изгоря и вие може би изпаднахте в състрадание и отдавате на боговете всичко това. Но не разбирате ли, че това повече я изобличава в отравянето — наистина тя толкова добре владее чародейството, че отклонява и силата на огъня. Елате, ако желаете, утре на общо народно събрание, което ще се състои заради вас. И вие ще узнаете, че тя си признава, изобличена и от свидетелите, които аз държа под стража.
При тези думи сграбчи Хариклея за шията, помъкна я и нареди на охраната си да разгони тълпата. Една част от народа се възмущаваше и мислеше да се възпротиви, други се подчиниха също така под впечатление на обвинението в отравяне, а трети се изплашиха от Арсака и силата, с която разполага.
Предадоха отново Хариклея на Ефрат, тя пак беше окована, и то в по-яки вериги. В очакване на втория съд и смъртното наказание, сред ужасите девойката намери една голяма изгода — да бъде заедно с Теаген и да му разкаже какво се случи с нея. Арсака беше изобретила за тях и особено наказание. Да се подиграе и според самата нея да измъчи повече младите, ги затвори в една тъмнична килия, за да се наблюдават един друг във вериги и да се гледат при изтезанията. Тя знаеше, че влюбеният страда повече от мъките на любимия, отколкото от своите собствени. Но за двамата това стана по-скоро облекчение. За тях беше предимство, че понасят еднакви мъки; ако някой от двамата бъде по-малко изтезаван, мислеше, че той е по-слаб от възлюбения. Освен това можеха да разговарят помежду си, да се утешават и окуражават, да понасят с благородство и храбро връхлетялата ги съдба и да устояват на изпитанията в целомъдрие и преданост.
10. И те разговаряха дълго до късно през нощта — нещо естествено за двама, които не се надяват да се видят отново след тази нощ. Колкото е възможно, насищаха се един на друг и накрая почнаха да премислят чудото на кладата. Теаген виждаше причината в милостта на боговете, които са се отвратили от несправедливата клевета на Арсака и състрадават невинната девойка. Хариклея, изглежда, се съмняваше.
— Необикновеното ми спасение — каза тя — се дължи, разбира се, на някаква демонска и божеска милост. Но непрестанните изтезания в нещастията и различните прекалени мъки говорят по-скоро за ненавист на боговете и за враждебност на могъщите сили. Или пък това е някаква странна игра на божество, което ни тласка до крайност, за да ни спаси после от безизходицата?