11. Още преди Хариклея да завърши, Теаген я помоли да благоговее в думите си и я посъветва да спазва благочестието повече и от благоразумието.
— Милост, о богове! — извика тя изведнъж. — Какъв сън си спомних сега (а може би беше действителност?), който видях през предишната нощ! Не зная защо тогава изчезна из паметта ми, а сега си го спомних. Сънят ми беше поговорка в стихотворна реч. Каза ми я най-божественият Каласирид, независимо дали насън, или наяве.
Тя, мисля, гласеше така:
«Носиш ли камък пантарб, не бери страх, девойко, от огън, лесно самата съдба чудо ще стори пред теб.»
Изведнъж Теаген трепна развълнуван и скочи, доколкото позволяваха веригите.
— Бъдете, богове, милостиви! — извика. — Аз също поради спомена си се провъзгласявам за поет. Предсказание даде и на мене подобен жрец, било Каласирид или бог под образа на Каласирид. Струва ми се, че каза следното:
«Още в зори ще свалиш на Арсака веригите тежки и в етиопска земя с дева ще стигнеш не сам.»
Аз, разбира се, мога да се досетя какво означава предсказанието. Под «етиопска земя» трябва да се разбира подземното царство, а «с дева» значи «ще бъда заедно с Персефона», «освободен от веригите» значи «освобождаване от земното тяло». Но какво означава твоята поговорка, съставена от такива противоречия? Думата «пантарб» означава «страхуващ се от всичко», а ти се дава съвет да не се боиш от кладата.
— Най-сладък Теагене — каза Хариклея, — нещастията, с които привикна, те направиха да виждаш и приемаш всичко откъм лошата му страна. Човек обикновено преценява нещата според положението си. Но ми се струва, че предсказанията означават нещо по-хубаво, отколкото предполагаш. Може би «девата» съм аз, заедно с която ти се възвестява, че ще стигнеш моята родина Етиопия, след като избягаш от Арсака и от веригите на Арсака. Но как ще стане това, за нас не е нито ясно, нито невероятно. Но за боговете, които са ни дали предсказанието, и за властта им е възможно. Що се отнася до моето предсказание, както знаеш, с тяхна воля то вече се сбъдна. Ето аз сега съм жива, макар че ти съвсем беше загубил надежда за мене. Носех със себе си спасителното средство, а не знаех нищо за него. А сега, както изглежда, зная. Отличителните знаци, с които съм била подхвърлена, се стараех да нося и преди, но особено когато ме съдеха и когато смятах, че е дошъл последният ми час. Привързах ги тайно на скута си, че ако се спася, да ми осигурят необходимите средства да живея, а ако загина, да ми бъдат последен накит и надгробно жертвоприношение. Между тях, Теагене, има и разкошни огърлици от скъпоценни индийски и етиопски камъни, има и пръстен — годежния подарък от баща ми на майка ми, с камък в гнездото, наречен пантарб, с врязани някакви свещени букви и изпълнен, както изглежда, с божествени тайни. Те, предполагам, придават особена сила на камъка да прогонва огъня, а запазват притежателите незасегнати от пламъците. Именно той ме спаси по волята на боговете. Това си обяснявам и разбирам от думите, които често ми повтаряше най-божественият Каласирид. Това той научил и разбрал от чертите, извезани върху подхвърлената заедно с мене митра, която сега съм свила на скута си.
— Това изглежда твърде вероятно и отговаря на надписа — каза Теаген. — Но утре какъв друг пантарб ще те спаси от опасностите? Той не обещава безсмъртие — ако можеше! — макар че предпазва от огъня. А сега отмъстителната Арсака, както може да се досещаме, сигурно замисля някакъв нов вид наказание. Само дано ни накаже и двамата с една смърт и в един час. Това ще бъде за мене не край, а освобождаване от всички бедствия.
— Дерзай! — насърчи го Хариклея. — Ние имаме и друг пантарб — предсказанията. Ако се уповаваме на боговете, ще се спасим по-приятно, а ако трябва, ще понесем страданията по-благочестиво.
12. Така обясняваха те положението си и ту плачеха и се уверяваха взаимно, че повече се измъчват един за друг, ту си даваха последни обещания, че ще останат до смъртта си верни в любовта един на друг, като се заклеваха в боговете и настоящата си съдба. Така прекараха нощта.
В същото време Багоас и неговите петдесет конници пристигнаха в Мемфис късно през нощта, когато всичко беше потънало в сън. Събудиха тихо стражите на вратите, съобщиха кои са и веднага бяха разпознати. Отправиха се бързо и безшумно към двореца на сатрапа. Там Багоас разположи конниците в кръг около двореца, за да бъдат готови за отбрана при съпротива. А сам по някакъв страничен вход, известен на малцина, насили затворената леко врата, откри се пред вратаря, поръча му да мълчи и благодарение на опитността си и познаването на обстановката се отправи към Ефрат. Освен туй и луната му помагаше с дрезгавата си светлина. Завари Ефрат на леглото и го събуди.