— Кой е? — изплашено попита той.
— Аз съм Багоас — последва отговорът. — Но нареди да светнат.
Ефрат повика един от робите, които бяха на негово разположение, и му нареди да запали светилника, без да разбужда другите. Когато момчето дойде, оставя светилника на поставката и се отдалечи, Ефрат запита:
— Какво се е случило? Каква нова беда означава изненадващото ти и непредвидено пристигане?
— Излишни са многото приказки — отвърна Багоас. — Вземи това писмо и чети. Но преди туй разчети знака на ей този печат и се увери, че нареждането е Ороондат, изпълни го. Използувай нощта и побързай, за да изпълниш заповедта незабелязано. А дали е разумно да връчиш по-рано писмото на Арсака, реши сам.
13. Ефрат пое писмата и прочете и двете.
— Арсака — каза той — ще се завайка, и без това сега е в крайна възбуда. Вчера по божествена орис я връхлетя някаква треска. Получи висока температура, която я държи и досега, малка е надеждата да оживее. Аз не бих й дал това писмо, дори да е здрава, по-скоро би умряла, заедно със себе си би погубила и нас, но няма доброволно да предаде двамата млади. Но знай, че идваш навреме. Вземи и отведи чужденците. Побързай, колкото можеш, да ги спасиш. Съжали ги, те са напълно нещастни и жалки, понесли хиляди обиди и изтезания, но не по моя воля, а по заповед на Арсака. Иначе изглежда са от знатен произход и както изпитанията, на които ги подложиха, така и делата и; показаха, че са съвсем благоразумни.
След това обяснение го заведе в затвора.
Багоас, като видя младите, макар оковани и вече омаломощени от изтезанията, се изненада от стройността и хубостта им. Те пък помислиха, че това е вече краят и че хората на Багоас идат в този късен час да ги поведат на смърт. За малко се смутиха, но след това се съвзеха и се представиха пред новодошлите с весели и ведри лица, безгрижни и радостни.
Когато Ефрат и тия с него се приближиха и се заеха да премахват дървените колчета, за които бяха привързани веригите, Теаген извика:
— Добре! Отмъстителката Арсака мисли, че ще скрие безчестното си дело в нощта в тъмнина. Но окото на справедливостта е зорко, то открива и изобличава тайните и безчестните дела. А вие сторете, както ви е заповядано. Ако е решено да умрем било от огън, било от вода, било от меч, нека умрем едновременно и от еднаква смърт.
Същото се помоли и Хариклея. Просълзиха се и евнусите (те почти разбраха думите им) и изведоха със сълзи в очите окованите във вериги.
14. След като излязоха из двореца, Ефрат остана там, а Багоас и конниците освободиха младата двойка от многото вериги, а им оставиха само толкова, колкото за сигурност, не за мъчения, покачиха единия и другия на коне, заобиколиха ги в кръг и потеглиха бързо към Тива.
Пътуваха непрекъснато през останалата част от нощта и до третия час на следния ден, без никъде да прегънат колене. Едва когато лъчите на египетското слънце, както става през лято в Египет, започнаха безжалостно да жарят, измъчвани и от безсъние, и поради умората, особено Хариклея, не свикнала на дългата езда, решиха да спрат някъде, за да отпочинат, а конете да поемат дъх и девойката да се съвземе.
На брега на Нил се издигаше височина, около която водата, отбита от правия си път, образуваше полукръгла дъга. Срещу завоя реката вземаше отново първоначалната си посока, така че ограждаше като че ли някакъв полуостров в буйна зеленина, тъй като мястото се напояваше изобилно. Многото трева и растителност даваха богата паша на добитъка. Надвиснали праскови, смокини и други дървета, каквито виреят прекрасно по бреговете на Нил, хвърляха сянка върху моравата. Тук под клоните на дърветата се настаниха Багоас и хората му. Сам той похапна и предложи на Теаген и спътничката му да опитат. Но най-напред те отказаха. Излишно било да ядат тези, на които предстояло да умират. Но той ги разубеди и им съобщи, че ги води не на смърт, а при Ороондат.
15. Вече пладнешката горещина беше отслабнала, слънцето вече не беше на върха на небето, а грееше косо и по-слабо. Багоас с хората си се готвеше да продължи пътя, когато пристигна някакъв конник, изморен, както изглеждаше, от бясната езда, и едва задържаше на крака обления в пот кон. Конникът пришепна нещо поверително на ухото на Багоас и се оттегли да си отпочине. Багоас за малко наведе глава, явно обмисляше вестта, след това се провикна:
— Чужденци, дерзайте! Вашата неприятелка получила наказанието си. Арсака умряла. Сложила примка на шията си веднага щом узнала за вашето отпътуване с нас. И по необходимост предпочела доброволната смърт, защото не би избегнала отмъщението на Ороондат и на царя. Щяла е или да бъде заклана, или да бъде осъдена да прекара в позор останалата част от живота си. Това известява Ефрат чрез току-що пристигналия конник. Така че още повече дерзайте и не се отчайвайте. Вие самите, както научих точно, не сте извършили нищо несправедливо и вече е отстранена от пътя ви вашата оскърбителка.