Като я видя мъртва на земята, дълго стоя като обезумял. След време чу някакъв вик и шум из дълбочината на пещерата (там разговаряха помежду си Теаген и Кнемон). Помисли, че те са убийците на Тисба, но не знаеше как да постъпи. Разбойническият нрав и варварският гняв, подсилени още повече от любовната му несполука, го подбуждаха да се нахвърли там срещу мнимите убийци, но нямаше оръжие и меч и беше принуден против волята си да се въздържа.
13. Но Термутид реши, че е най-добре най-напред да не се показва като враг; когато се добере до някакво защитно средство, тогава да нападне противниците си. С това решение се яви пред Теаген и спътниците му с дивия си и заплашителен изглед, издаващ с лицето си скритите в душата му кроежи. Щом видяха излезлия неочаквано пред тях гол мъж, целият в рани, с убийствен поглед, Хариклея се оттегли във вътрешността на пещерата навярно от предпазливост, или по-скоро от срам пред голотата и неприличния вид на появилия се. Кнемон, като позна Термутид, бавно заотстъпва назад. Той не очакваше да го види и предвиждаше, че появата му не предвещава нищо добро. Само Теаген не се изплаши, а повече се разгневи. Той приготви меча си, за да го удари, ако той се реши на нещо неочаквано.
— Стой — му извика, — иначе ще те ударя! Още не съм го направил, защото мисля, че все пак те познавам и че още не зная намеренията ти. — Термутид се хвърли в краката му за милост, молител повече поради обстоятелствата, отколкото поради нрава си. Той молеше и Кнемон за помощ, уверяваше, че трябва да бъде спасен, защото с нищо не е виновен спрямо тях, още през вчерашния ден бил в числото на техните приятели, а и сега дошъл като приятел.
14. Кнемон го съжали, приближи се до Термутид; който беше прегърнал коленете на Теаген, привдигна го и веднага го запита къде е Тиамид. И той разказа всичко — как Тиамид влязъл в бой с неприятелите, как се хвърлил сред тях и се сражавал храбро, без да щади нито тях, нито себе си; непрестанно съсичал всеки, който му се изпречвал, а сам бил защитен от някаква заповед, всеки да щади Тиамид. Какво е станало на края с него, той не можел да каже, защото и сам о довлякъл ранен до суша, а сега дошъл в пещерата да търси Тисба. Те го попитаха каква му е Тисба, откъде я познава, какво го интересува и защо я търси, Термутид отговори и на това и разказа как я отвлякъл от търговците, как се влюбил в нея лудо и през всичкото време я държал тайно при себе си, а при нападението на неприятелите я скрил в пещерата; сега пък я намира убита от някои, които не познава, но охотно желаел да ги знае, а също и подбудата за убийството.
— Тиамид е убиецът — Кнемон побърза да каже, за да отклони от себе си подозрението, и посочи за свидетелство меча, който намериха при убитата. Щом Термутид го видя — още не беше засъхнала кръвта по него и от прясното убийство желязото беше още топло, — той позна, че принадлежи на Тиамид, и изстена издълбоко и тежко. Като не разбра как е станало това, се отправи обхванат от умопомрачение и мълчание към изхода на пещерата. Щом стигна до трупа на мъртвата, сложи глава на гърдите й, започна да повтаря само „Тисба“ и нищо повече не каза, постепенно гласът му заглъхна и той се унесе в сън.
15. През това време Теаген и Хариклея заедно с Кнемон се замислиха за положението, в което изпаднаха. Изглежда, искаха да измислят нещо, но многото връхлетели ги беди, безизходицата от настоящите нещастия и неизвестността за бъдещето помрачаваха разсъдъка им. Дълго се взираха един в друг и всеки очакваше да чуе от другия нещо. След като това не ставаше, навеждаха поглед към земята, клатейки глава, пак въздъхваха и със стенания облекчаваха сърцата си. Накрая Кнемон се свлече на земята, Теаген се отпусна върху една скала, върху него се облегна Хариклея. Те дълго се бориха срещу напиращия върху тях сън, искаха да намерят някакъв изход от положението, но слабостта и умората надделяваха и те против волята си се подчиниха на природния закон: от прекомерна скръб потънаха в сладка дрямка. Така понякога силата на духа отстъпва пред телесното безсилие.