Рече така и възля. Теаген вдигна факела. Тогава, Кнемоне, ни стана ясно, че душата е божествена и сродна с небесните неща. Още в мига, когато двамата млади се погледнаха, се влюбиха, сякаш душите им от първа среща познаха близостта си и се устремило достойни и близки една към друга. Най-напред застанаха един до друг като зашеметени. Тя бавно му подаде факела, той бавно го пое из ръцете й. Двамата дълго приковаха един в друг очи, сякаш са се разпознали или виждали някъде по-рано и извикваха спомена в паметта си. После по лицата им едва се прокрадна усмивка, доловима по единствения блясък на очите.
След това сякаш от свян поруменяха и отново, след дълбоко сърдечно вълнение, побледняха. С една дума, за кратко време изразът на лицата им се менеше многократно, като всяка промяна на цвета и погледът издаваше душевните им чувства.
Естествено за множеството тези промени на състоянието им останаха незабелязани, защото всеки беше зает със своите дела и мисли. Не забеляза нищо дори Харикъл, който изричаше обичайните молитви и призиви към боговете. Само аз наблюдавах младите. Откакто, Кнемоне, Теаген при жертвоприношението в храма получи оракула, аз се заех да търся от имената в него пророчество за бъдещето. Но дотогава не можех да отгатна точно нищо от предсказанията.
6. Най-после като че насила Теаген се откъсна от девойката, подложи факела и запали олтарния огън. Празничното шествие завърши и тесалийците се насочиха към пиршеството, а другият народ се разотиде, всеки тръгна за дома си. Хариклея наметна бялата си ефестрида и с няколко дружки се запъти към жилището си в участъка на храма. Тя не живееше заедно с мнимия си баща, но се беше отделила заради свещената си длъжност.
Всичко, което чух и видях, събуди интереса ми. Побързах да пресрещна Харикъл.
— Видя ли — попита той — моята и делфийската украса Хариклея?
— Не за пръв път сега, но често и преди — казах аз, — колкото пъти съм посещавал храма, съм я срещал, и то не само пътем, както се казва. Често тя принасяше заедно с мене жертва и ме разпитваше за божествените и за човешките дела, ако се съмняваше в нещо, и искаше да узнае мнението ми.
— И как ти се стори тя днес, драги, не допринесе ли за блясъка на днешното празненство?
— Остави, Харикле — отговорих, — все едно да ме питаш дали луната сияе повече от другите звезди.
— Но някои хвалеха — каза той — и младия тесалиец.
— Да, и на него отреждаха — добавих — второ или трето място, но за венец и за украса на шествието наистина всички признаваха дъщеря ти.
Харикъл се зарадва на думите ми и аз наистина постигнах целта си, да спечеля всякак доверието на човека.
— Аз отивам сега при нея — каза той с усмивка. — Ако ти е приятно, придружи ме, за да видим дали не се е изморила от хорската глъчка.
С радост се съгласих и показах, че неговите грижи значат за мене повече от всичко друго.
7. Когато пристигнахме в нейното жилище и влязохме, намерихме я отпаднала на леглото. Очите й бяха влажни от любовни сълзи. Тя прегърна както обикновено баща си и на въпроса му какво я измъчва, отговори, че страда от главоболие и че ако й позволи, желае да остане сама. Загрижен, Харикъл напусна заедно с мене стаята и нареди на прислужниците да пазят тишина.
— Какво означава това, драги Каласириде? — ме попита той на отиване. — Каква слабост е обзела дъщеричката ми?
— Не се учудвай — отговорих. — Може би след като е шествувала пред толкова народ, е привлякла върху себе си някое зло око.
— И ти ли — отвърна ми той с иронична усмивка — като простолюдието вярваш, че има зъл поглед?
— Както всяка друга истина — казах. — Защото работата стои така: този въздух, който ни заобикаля, навлиза дълбоко в нас през очите, ноздрите и дъха, още по други пътища и внася отвън свойствата, които притежава. Какъвто се влива, такова въздействие внася у приемателите. Затова, когато някой погледне със завист красотата, изпълва пространството около себе си с това лошо свойство и изхвърля върху близко стоящия дъха си, изпълнен с горчилка. А той като ефирен прониква чак до костите и до гръбначния мозък. У мнозина завистта причинява болест, която е получила името уроки. Помисли също, Харикле, колко очни страдания, колко зарази възникват без никакъв допир с болните било от легло или от участие на една трапеза, а само с вдъхване на същия въздух. Нека ти докаже тази мисъл ако не нищо друго, то най-вече появата на любовта, тя се влива чрез един само поглед, като чувствата подобно на лек ветрец проникват през очите в душата. Това е твърде естествено. Защото зрението като най-подвижен и най-горещ сетивен орган най-лесно възприема и притегля излъчванията и с огнения дух в него привлича любовта с нейните преходи.