8. Ако е нужно, мога да ти приведа пример из естествената история, записан в свещените книги за животните: дъждосвирецът лекува страдащите от жълтеница. Ако болният от нея погледне птицата, тя отбягва и затваря очи не защото, както някои предполагат, не желае да помогне на болния, но защото погледнат от него привлича към себе си като вълна страданието. Ето затова избягва погледа като удар.
Може би си слушал, че змията, наречена базилиск, с единствен дъх и поглед изсушава и убива всичко, което й се изпречи. Не трябва да се чудим, че някои урочасват дори своите най-скъпи, към които са благосклонни. Защото поради злата си природа извършват не това, което желаят, а което е вложено в тях.
9. — Твоето обяснение е много мъдро и много достоверно — отвърна Харикъл, след като малко помисли. — Дано и Хариклея някой ден усети любовното желание. Тогава за мене ще бъде здрава, а не болна. Но както знаеш, аз и затова те повиках. Сега не бива да се страхуваме, че тази противница на брака и на любовта страда от нещо подобно. Но сигурно боледува от уроки. Надявам се, че ти не ще откажеш, и като приятел, и като мъдър във всичко, да я излекуваш.
И аз обещах, ако разбера страданието й, да помогна според силите си.
10. Но докато ние разговаряхме така, някой влезе забързан при нас и ни рече:
— Драги, вие се помайвате, сякаш ви зоват на битка и на война, а не на пиршество. Урежда го красивият Теаген в чест на най-великия от героите Неоптолем. Бързо елате, не ставайте причина да се отлага гощавката до вечерта. Само вие единствено отсъствувате.
— Този — пришепна ми на ухото Харикъл — ни кани с тоягата. Макар че е неприятен, при това попийнал, нека да вървим, иначе може да изядем боя.
— Ти се шегуваш — отвърнах, — но да вървим.
Когато пристигнахме, Теаген покани Харикъл до себе си и заради него се показа любезен и с мене. Защо да те отегчавам с подробности за пира — хората на девойките, флейтистките и военните танци на ефебите, пирихийските игри и останалите удоволствия, които Теаген ни достави като прибавка към разкошните ястия, за да направи пиршеството по-приятно и виното по-пивко. Но това, което преди всичко трябва да научиш и което ще разкажа на драго сърце, е следното:
Теаген наистина даваше вид на весел и насила се отнасяше любезно с присъствуващите, но от мене не убягна, че е насочил другаде мислите си. Ту погледът му блуждаеше неспокойно, ту неочаквано въздишаше дълбоко. Или седеше унил и дълбоко замислен, или неочаквано лицето му светваше, сякаш идваше на себе си и се овладяваше, лесно променяше израза на лицето си. Състоянието на влюбения е подобно на поведението на пияния — променчиво и без опора, душата и на единия, и на другия се люшка в морето на страстта. Затова влюбеният е склонен към пиянство, а пияният — към влюбване.
11. Когато накрай от умора се прозина, и на другите гости стана ясно, че не е добре. Харикъл също забеляза внезапните промени в настроението му и тихичко рече:
— И него е погледнало лошото око. И той, струва ми страда от същото, от което и Хариклея.
— Точно тъй — отговорих, — кълна се в Изида, това е вярно и напълно естествено. През време на шествие тъкмо той изпъкваше най-много след нея.
Това си говорехме ние.
Когато дойде време да се разнасят чашите, Теаген, макар неохотно, пи наздравица с всеки. Когато дойде до мене, казах:
— Благодаря за любезността. — Но не поех чашата.
Тогава Теаген помисли, че не го зачитам, и ме погледна остро и пронизващо. Харикъл забеляза това и ме извини:
— Той не пие вино и се въздържа от всякаква храна от одушевени същества.
Теаген го попита за причината. Харикъл обясни:
— Той е египтянин от Мемфис и жрец на Изида.
Теаген, като чу думите „египтянин“ и „жрец“, изведнъж се зарадва и, сякаш открил някакво съкровище, се изправи, поиска вода, отпи една глътка и извика:
— Мъдри човече, приеми тази наздравица от най-сладкото за тебе питие. Нека тази трапеза сключи нашата дружба.
— Тъй да бъде, прекрасен Теагене — отговорих, — но аз отдавна се чувствувам твой приятел. — Поех и вдигнах чашата.