— Същото, което и преди, Кнемоне — отново безсъние, размишления и свойствени на нощта безпокойства. Радвах се, че съм открил нещо, за което не съм се надявал, и бях изпълнен с очакване да се завърна в отечеството. Но ме измъчваше мисълта, че Харикъл ще загуби дъщеря си. Недоумявах по какъв начин ще трябва да събера младите и да ги подготвя за съвместното отпътуване. Безпокоях се как ще прикрия бягството, накъде ще се насочим, дали ще тръгнем по суша, или ще отплаваме по море. С една дума, обхвана ме цял поток от грижи, така прекарах в безсъница останалата част от нощта.
16. Още не беше се развиделило, на двора се вдигна шум и аз чух, че някой вика прислужника. На неговия въпрос, кой чука на вратата и какво желае, посетителят отговори: „Съобщи, че е Теаген тесалиецът.“
Аз се зарадвах, щом ми съобщиха за младежа, и наредих да го повикат. Казах си, че случаят сам се явява на помощ на моите намерения. Предположих, че на пиршеството той е чул, че съм египтянин и жрец, заради това идва да иска да ме спечели за помощник в любовта му. Помислих, че и той страда от заблуда то мнозина, които, като не познават египетската мъдрост, се мамят, че тя е една и съща. В същност има една, разпространена сред простолюдието, тя ходи, ако може така да се каже, по земята и е слугиня на призраците, занимава се с телата на мъртъвците, привързва се към билките, използува заклинанията. Тя не води нито себе си, нито своите поддръжници до добър край, но често търпи несполука. Понякога успява, но жалки и дребнави са делата й. Представя призраците като истински образи, мами надеждите, изобретява незаконни дела служи на разюздани удоволствия. Затова пък другата, чадо мое, е истинската мъдрост, от нея първата взела само името, с нея ние жреците и предсказателите се занимаваме още от малки. Тя е насочена нагоре към небето, защото се сношава с боговете и взема участие в природата на висшите същества. Изследва движенията на небесните тела и достига до познание на бъдещите събития. Отвръща се от земните злополучия и се насочва изцяло към красотата и доброто.
Заради нея аз на времето напуснах отечеството си, а да мога, както по-напред ти разказах, да избягам от нейните предсказания и от враждата между синовете ми. Но нека отдадем това и на другите богове, и на съдбата, в чиято власт е да въздействуват или да е въздействуват. Именно те са предопределили моето изгнание от родината не толкова, както изглежда, заради тези неща, а за да намеря Хариклея.
17. И как стана това, ще узнаеш по-нататък.
Щом Теаген влезе, отговорих на поздрава му, поканих го да седне на леглото до мене и го попитах:
— Какво те води тъй рано при мене?
Той си закри за известно време лицето с ръце, после рече:
— Изпитвам голямо вълнение. Но се срамувам да разкрия причината.
И замълча.
Аз използувах случая да се покажа ясновидец и да му предскажа неща, които несъмнено знаех. Погледнах го приятелски и му рекох:
— Ако и да се колебаеш да ми кажеш, нищо не е неизвестно на нашата мъдрост и на боговете.
Помълчах малко и уж започнах да броя с пръсти някакви камъчета с неопределен брой, разтърсих коси и по подражание на изпълнените с божествен дух извиках:
— Ти си влюбен, сине.
При това предсказание той скочи. И когато продължих: „Хариклея“ — той повярва, че говоря по божествено вдъхновение, и насмалко не падна на колене пред мене. Аз го възпрях, но той се приближи и започна да ме целува по лицето. После отправи благодарност към боговете, че не се е излъгал в надеждите си, и ме помоли да го спася. Щял да загине, ако не му се притека на помощ, и то веднага. Толкова тежко страдал и толкова силно горял от страст, за пръв път узнал що е любовта. Призна ми и няколко пъти се кле, че още не познавал близост с жена. Винаги досега презирал всякакъв брак и любов, щом чуел за тях, докато красотата на Хариклея доказала, че не по природа е студен, но че още не бил срещнал жената, която е достойна за любовта му.
При тези думи той избухна в сълзи, сякаш за да покаже, че е покорен против волята си от девойката. Опитах се да го окуража:
— Дерзай — рекох му, — щом веднъж си прибягнал до мене. Хариклея не ще излезе по-силна от нашата мъдрост. Тя е наистина по-твърда и неподатлива на любовта, не иска да чуе за Афродита и брак, дори мрази имената им. Но заради тебе ще опитам всичко — изкуството знае да побеждава дори природата. Само бъди благоразумен и следвай във всичко съветите ми.