Дълго стоях, без да взема някакво решение. Съжалявах я за миналото й, не смеех да й предричам занапред щастие, докато накрай у мене надделя трезвият разум. Реших да се не бавя, а да пристъпя веднага към действие.
Отивам при Хариклея и я заварвам сама, отмаляла от любовната мъка. Опитваше се да я превъзмогне чрез разум, но въпреки това страдаше телесно, надвита от болестта, отпадаше, загубила сили да се съпротивява срещу пристъпите.
10. Отстраних присъствуващите и помолих да не ни безпокои никой, защото ще извършвам молебствия и заклинания на девойката.
— Време е, Хариклея — обърнах се към нея, — да ми кажеш от що страдаш (така ми обеща предишния ден) и да не криеш от човека, който ти желае доброто и може да разбере всичко въпреки твоето мълчание.
Тя ми улови ръката и започна да я целува и облива със сълзи.
— Мъдри Каласириде — рече, — направи ми най-напред тази услуга. Позволи да страдам мълчаливо и познай, както искаш, сам болестта, но ми спести смущението, за да скрия това, което и да се изстрадва е срамно, и да се признае е още по-срамно. Мене ме измъчва не само болестта, бурно проявявана, но още повече това, че отначало не потиснах, но се оставих да ме грабне страстта, която винаги съм презирала, чието дори споменаване опозорява най-свещената дума целомъдрие.
— Дъще — казах й, за да я ободря, — заради две причини ти постъпваш правилно, като пазиш тайната си. Аз съвсем не се нуждая да узнавам това, което отдавна узнах чрез изкуството си. Ти страдаш от нещо обикновено — срамуваш се да назовеш това, което за жените е благоприлично да премълчават. Но понеже веднъж си усетила любовта и появата на Теаген те плени (това ми извести божествен глас), повярвай, че ти не единствена и не първа си изпитала любовното чувство, ти страдаш заедно с много благородни жени и заедно с много, иначе разумни девойки. Защото най-великият между боговете е Ерос и разказват, той надвива дори самите богове. Но гледай как най-добре ще се справиш с положението си. Щастие е първо да не познаеш любовта, но веднъж пленена от нея, най-разумно е да вземеш хладнокръвно решение. По твоите сили е, ако желаеш да ми повярваш, да отстраниш позорното име страст и чрез законна връзка да обърнеш болестта в брак.
11. При тези думи, Кнемоне, по челото й избиха капки пот, явно тя изпита смесени чувства — бе доволна от това, което чу, безпокоеше се за своите надежди и изпитваше свян за проявената слабост. След като помълча известно време, каза:
— Татко, ти говориш за брак и ме убеждаваш да го предпочета, сякаш се знае, че баща ми ще се съгласи и че моят противник ще желае същото.
— Що се отнася до момъка, аз съм сигурен — възразих. — Той е запленен може би и повече, и по-бързо от тебе и гори от същите чувства. Както изглежда, душите ви още при първата среща са познали, че са достойни една за друга, и са се поддали на еднаква страст. Аз от своя страна заради твоето щастие засилих чрез изкуството си неговото желание. Твоят мним баща, разбира се, ти гласи друг жених — Алкамен, когото добре познаваш.
— Алкамен! — извика тя. — По-скоро да ми готви гроба, отколкото сватбата с него. Мене ще отведе Теаген, или нека ме погълне съдбата! А ти, моля те, щом мислиш, че Харикъл не е мой баща, кажи откъде научи това.
— Ето оттук — отговорих — и показах митрата.
— Откъде и как я имаш? Откакто Харикъл ме приел в Египет от ръцете на човека, който ме отгледал и, не зная как, ме довел тук, той я поставил и пазеше в ковчеже, за да не се похаби от времето.
— Как съм я получил — отговорих, — ще научиш по-късно, но сега ми кажи знаеш ли какво е изписано върху нея?
Хариклея отговори, че не знае, откъде може да знае?
— Тя показва — продължих аз — потеклото ти и съдбата ти.
Девойката ме помоли да й разкрия каквото зная, и аз й разказах всичко, като прочетох писаното и го преведох дума по дума.
12. Когато разбра коя е и научи произхода си, тя стана по-самоуверена и ме запита какво трябва да прави. Тогава вече започнах да й давам по-ясни съвети и разкрих всичко това, както си беше.
— Аз, дъще — казах, — съм ходил и при етиопците от желание да изуча тяхната мъдрост. Запознах се и с твоята майка Персина. Защото царският двор беше винаги открит за мъдреците. Тогава между другото се радвах на особена почит, понеже боготворя египетската мъдрост и я свързвам с етиопската. Когато царицата разбра, че се готвя да се връщам в родината си, ми разказа цялата ти история, като предварително ме закле да пазя пълно мълчание. Съобщи ми, че не смее да се довери на местните мъдреци. Помоли ме да се допитам до боговете дали след твоето подхвърляне си се спасила, след това в кой край на земята се намираш. Защото, след като разпитвала много, се уверила, че в собствената й страна не съществува девойка като тебе. Аз научих от боговете всичко, съобщих й, че си жива и къде си, а тя ме помоли да те потърся и да те предумам да се върнеш в родината. След раждането ти останала безплодна и бездетна и била готова, ако някога се завърнеш, да признае на баща ти случилото се. Знаела, че той ще й повярва, след като от дългия им съвместен живот изпитала неговата вярност, и ще желае да има за наследница неочаквано откритата дъщеря.