18. Така прекосиха Делфи, като извикваха непрекъснато на смени един след друг името Хариклея. Като стигнаха извън града, подкараха колкото се може по-бързо конете към локрийските планини и към Ета. В същото време Теаген и Хариклея според предварителната уговорка изостанаха от тесалийците и избягаха тайно при мене. Те се хвърлиха пред колената ми, дълго ги прегръщаха и с уплаха повтаряха непрекъснато: „Помогни ни, татко!“ Хариклея само това, навеждаше глава към земята и се изчервяваше от току-що извършената постъпка. Теаген прибавяше и друго:
— Спаси ни, Каласириде — говореше, — молим те, останахме без дом и отечество, изоставихме всичко, само и само да се вземем един друг. Спаси нас, пленници на чистата любов, които от днес сме играчка на съдбата, изгнаници доброволни, но невинни, възлагащи единствено на тебе всяка надежда за спасение.
Трогнах се от тези молби, просълзих се повече в сърцето, отколкото в очите, за да не забележат сълзите ми, и почувствувах облекчение. Повдигнах ги и започнах да ги ободрявам. Събудих у тях добра надежда за бъдещето (защото началото беше положено под благосклонността на божеството).
— Аз отивам сега да подготвя по-нататък работата — казах, — а вие почакайте тук, като преди всичко внимавайте, да не ви види никой.
След тези думи тръгнах да си вървя. Но Хариклея ме хвана за дрехата и не искаше да ме пусне.
— Татко — рече ми тя, — това е началото на обидата, дори на предателството, ако си отидеш и ме оставиш сама и ме повериш на Теаген. Не се ли замисляш колко несигурен страж е влюбеният, когато държи под властта си любимата и най-вече когато няма кой да го въздържа? Той, както предполагам, пламва още повече, щом види, че предметът на страстта е оставен в ръцете му. Поради това не ще те пусна заради настоящето, още повече заради бъдещето, докато Теаген не даде клетва, че не ще ме докосне, преди да си възвърна рода и отечеството, ако на това ми попречи божеството, преди да му стана доброволно законна съпруга. Ако не — по никакъв начин!
Аз бях във възторг от думите й. Помислих, че точно така трябва да постъпи, затова запалих огън на домашното огнище вместо на олтара и прекадих тамян. Теаген се закле, но заяви, че е огорчен: със задължителната клетва се отричало доверието в присъщия му характер. Сам той не можел да покаже своето свободно взето решение, понеже щяло да изглежда, че го изявява от страх пред могъществото на бога. Все пак се закле и в Аполон Питийски, и в Артемида, и в самата Афродита, и във всички божества на любовта, че наистина ще се държи така, както Хариклея иска и посочва.
19. Докато двамата под свидетелството на боговете се сговаряха помежду си за тези и за някои други неща, аз се запътих бързо към дома на Харикъл. Заварих къщата изпълнена с шум и олелия. Слуги се явили при него и му съобщили за отвличането на девойката. Цяла тълпа граждани се стекли и заобиколили плачещия Харикъл, без да знаят какво се е случило и напълно безсилни да му помогнат.
— Нещастници — извиках, — сякаш сте глупци. Докога ще стоите онемели и бездейни, сякаш от нещастието сте загубили ума и дума! Защо не грабнете оръжие да преследвате враговете? Нима не ще заловите и накажете негодниците?
— Може би е безполезно — каза Харикъл — да се борим срещу съдбата. Разбирам, че боговете ме наказват с гнева си, защото бях отишъл в късен час в светая светих на храма и видях с очите си нещо непозволено да се види. Богът ми предрече, че заради това, което съм видял неуместно, ще бъда лишен да виждам най-скъпото си същество. Въпреки това нищо не ни пречи да се борим, както казват, и против божеството, ако само знаехме кого да преследваме или кой ни е жестоко нападнал.
— Това е бил тесалиецът — извиках, — не когото ти се възхищаваше и с когото сприятели и мене — Теаген и неговите момчета. Но вече никого от тях не ще намериш в града, те го напуснаха тази вечер. Затова стани и свикай народа на събрание.