Така и стана. Стратезите свикаха извънредно събрание, като известиха на града чрез тръбен сигнал. Народът веднага се стече. Място на нощния съвет стана театърът. Харикъл се изстъпи насред и чрез вида си предизвика състрадание сред множеството, навлякъл черна дреха и посипал лицето и главата си с пепел. Той изрече следното слово:
„Може би, делфийци, се учудвате защо пожелах да дойда между вас и да ви свикам на това събрание, за да ви говоря за моята беда. Работата не се състои в това. Аз наистина преживявам сега нещо, което в повечето случаи заслужава смъртта. Сам съм, изоставен и от боговете, домът ми опустя, опразнен от всичките ми най-скъпи същества. Все пак вродената от всички измамна и напразна надежда не ми позволява да се отчайвам, като ми внушава възможността да намеря дъщеря си. Още повече мисълта за града, очаквам да видя как той ще накаже тесалийските размирници, ако не грабнат свободолюбивия ви дух и недоволството ви срещу съдбата и бащините богове. Защото от всичко най-тежкото е, че малцината танцьори, участници в зрелището, са се измъкнали, след като са тъпкали първия измежду елинските градове и са заграбили от храма на питиеца най-скъпото съкровище на моите очи — Хариклея. О непреклонна към нас ревност на божеството! Тя угаси моята първа и както знаете, родна дъщеря заедно със сватбените факли! А нейната майка с болката й отведе в гроба, мене изгони от родината. Но всичко това се понасяше след намирането на Хариклея. Хариклея беше моят живот, надежда и наследница. Единствено Хариклея беше утехата ми и, така да се каже, котвата в живота. Някаква буря ми я грабна не по обикновен начин и не случайно, но точно в такова време, когато ми се подигра жестоко — отнесе я почти от брачното ложе, след като едва обявих пред всички ви нейния брак.“
20. Още докато говореше това, изцяло отдаден на жалбата си, стратегът Хегезий го прекъсна и се намеси:
— Тук присъствуващи — обърна се той към събранието, — Харикъл може сега, а и по-късно да се оплаква. Ние обаче не бива да потъваме в неговата мъка, нито неусетно да се понесем по вълните на неговите сълзи и да пропускаме скъпото време, което е винаги важно, а особено през време на война. Защото ако сега веднага след събранието потеглим, има надежда да заловим неприятелите, докато те поради предположението, че ние ще се забавим с подготовката, ще забавят хода си. Ако пък се вайкаме или по-скоро като баби се маем и допуснем да ни изпреварят, не ни остава нищо друго, освен да станем за присмех, и то на едни хлапета. Аз мисля, че трябва най-скоро да ги заловим и жестоко накажем, като лишим от граждански права близките им и като разпрострем наказанието също върху целия им род. Това ще стане лесно, ако предизвикаме недоволството на тесалийците спрямо самите момчета, ако някои от тях се изплъзнат, и спрямо близките им: нека чрез закон да ги лишим от участие в празничното шествие и в упокойните жертви в чест на героя, като решим да се устройват на разноски на нашата община.
21. Предложението му беше одобрено и с гласа на народа получи силата на закон. Тогава стратегът каза:
— Нека, ако намерите за добре, да решим никога в бъдеще да не се явява свещенослужителката пред тежковъоръжените състезатели. Защото, както разбирам, оттам иде причината за нещастието на Теаген. Мисълта за отвличането, както изглежда, се е породила у него от първия поглед. Добре ще е да предотвратим за в бъдеще подобни произшествия.
След като с вдигане на ръка беше единодушно решено и това, Хегезий даде знак за потегляне. Военната тръба даде сигнал и събранието се прекрати заради предстоящия бой. От мястото потегли на поход неудържим поток не само от тежковъоръжени и яки млади мъже, но и от много момчета и недорасли. Сякаш тяхната готовност и смелост допълваше нужните за зрелостта години. И се осмелиха да вземат участие в похода.
Много жени се почувствуваха по-мъжествени, отколкото позволява природата им, грабнаха за оръжие каквото им попадне и се втурнаха нахалост заедно с другите. Но скоро разбраха, че женският пол и свойствената му слабост ограничават силата им. Можеше да се види как старци се борят с възрастта си, духът им напряга тялото и отрупва с укори слабостта му. Целият град страдаше поради отвличането на Хариклея и, сякаш тласкан от едно чувство, при първия зов се включи в общото преследване, още преди да дочака изгрева на новия ден.
Книга пета
1. Градът Делфи гореше в такава треска и вършеше каквото трябва да върши. Но края не можах да узная. За мене преследването на ония даде възможност за бягството. Още през нощта поведох към морето двамата млади, както си бяха, и се качих на кораба на финикийците, тъкмо когато се готвеха да откачат въжето. Понеже утрото вече наближаваше, финикийците предполагали, че не ще престъпят дадената дума, защото им обещали да ме чакат само един ден и една нощ. Но като пристигнахме, се зарадваха и ни приеха. Най-напред, докато излезем из пристанището, караха на гребла. Но когато откъм сушата подухна слаб вятър, лека вълна плисна и сякаш се усмихна на кормилото, прибраха греблата.