След като чух това, се отдалечих, да не събудя някакво подозрение. Отидох при децата и ги успокоих с известието, че работата върви на добре.
32. Скоро пиршеството започна. Когато забелязах, че разбойниците вече са пияни и се държат разпуснато, прошепнах на Пелор (нарочно бях възлегнал близо до него):
— Видя ли девойката в нейната премяна?
— Съвсем не — отговори той.
— Можеш да я видиш — продължих, — ако отидеш тайно на кораба. Знаеш, че и това забрани Трахин. Ще видиш затворена самата Артемида. Но само я погледни, да не причиниш и своята, и нейната смърт.
Той става веднага, уж по някаква нужда, а тайно притичва към кораба. Щом съглежда Хариклея с лавров венец на главата и със златовезани дрехи (тя беше облякла свещената делфийска одежда като победно или погребално облекло) и всичко около нея блестящо и наподобяващо брачен чертог, естествено пламва от огън поради гледката, обзет едновременно от желание и ревност.
Щом се завърна оттам, личеше от очите му, че е намислил някакво безразсъдно дело. Още едва заел мястото си, се провикна:
— Защо още не съм получил моята награда, задето първи се метнах на неприятелския кораб?
— Защото не си я поискал — отговори му Трахин. — А и още не сме правили делба на плячката.
— Добре — каза той. — Тогава искам пленената девойка.
— Само нея не — отвърна Трахин, — вземи всичко друго, каквото желаеш.
Тогава Пелор го прекъсна:
— Ти нарушаваш пиратския закон, който дава право на първия, стъпил на неприятелски кораб и изложил се повече от другите на опасност, да направи избор по желание.
— Не, драги, аз не нарушавам този закон — отвърна Трахин, — но се придържам към друг, който постановява подчинените да отстъпват на главатаря. Аз съм влюбен в девойката и понеже искам да я взема за съпруга, смятам, че трябва да имам предимство, ти ако не се подчиниш на заповедта ми, скоро ще оплакваш дните, като полети към тебе ей тази чаша!
Пелор погледна към пируващите.
— Вижте — каза — как се възнаграждават делата. Така и всеки от вас някога може да бъде лишен от почетната награда и ще изпита на гърба си този деспотичен произвол.
Какво можеше да се види след това, Навсикле? Би оприличил тези мъже на вълнение, внезапно развихрило се срещу скала в морето. Така безсмислената възбуда предизвиква невъобразимо безредие, понеже пиратите бяха обладани от вино и гняв.
33. Едни от тях застанаха на страната на този, другите на онзи. Едните поддържаха главатаря, другите крещяха да се спазва законът. Накрая Трахин махна, за да перне с чашата Пелор, а той (защото предугади) го изпревари и му нанесе с меча си удар в гърдите. Той се строполи ранен смъртоносно, а между останалите се разгоря безмилостна война. Те се удряха без пощада едни друг, едните да отмъстят за главатаря, а други да защитят Пелор и правото. И всичко се сля в едно общо стенание на мъже, които се замерват помежду си с дървета, камъни, чаши, главни и трапези.
Аз избягах колкото може по-надалеч и наблюдавах зрелището от някаква безопасна височина. Нито Теаген нито Хариклея останаха безучастни в битката, но изпълняваха точно уговорката. Той отначало се сражаваше на едната страна на воюващите с меч в ръка като обезумял. Тя, щом видя, че битката се ожесточава, започна да хвърля стрели от кораба с точен прицел, щадеше само Теаген. Мяташе вече не само към едната страна, но убиваше когото най-напред зърне. Самата тя незабележима, лесно различаваше противниците при светлината на огъня. Те не знаеха откъде идва бедата и някои предполагаха, че това са стрели от боговете. Накрая, след като бяха натръшкани всички, остана единствен Теаген срещу Пелор — мъж храбър във всяко отношение и изпитан в много убийства. Хариклея вече не можеше да защити Теаген със стрелите си, колкото и да се измъчваше от това. Тя се боеше да не би да улучи погрешно, понеже борбата беше ръкопашна. Накрая съпротивителната сила на Пелор отпадна.
Хариклея, като не можеше да помогне с лъка си на Теаген, го окуражи с думите:
— Дръж се смело, любими!
Сега Теаген, понеже нейният зов му придаде сила и кураж и му напомни за наградата от битката, взе голямо надмощие над Пелор. Събра сили и макар измъчван от многото рани, се спусна срещу противника и замахна с меча към главата му. Не успя да го улучи, понеже той се отдръпна, но му засегна отгоре рамото и му отсече ръката до ставата на лакътя. Той се обърна да бяга, а Теаген се втурна да го преследва.
34. Какво се е случило по-нататък? Мога да кажа само, че аз не можах да видя неговото завръщане, защото останах на височината и не смеех през нощта да се приближа до бойното поле. Но не беше така с Хариклея. На разсъмване на другия ден видях Теаген прострян като мъртвец на земята; тя стоеше до него и плачеше, изглежда, искаше да сложи край на живота си върху него, но се въздържаше от слабата надежда, че може би момъкът ще дойде на себе си.