5. За Навсикъл не беше трудно да ги убеди с тези думи. В същото време, мисля, те съзряха в разсъжденията му нова надежда. Кнемон увери лично Каласирид, че Тиамид сигурно ще спаси Теаген. И тъй те решиха да се върнат и потеглиха назад. Завариха Хариклея на вратата. Тя ги търсеше с поглед отдалеч и от всички посоки. След като не откри Теаген заедно с тях, зарида силно.
— Но защо, татко — възкликна, — сами, както тръгнахте оттук, така се завръщате? Нима Теаген е мъртъв? Ако имате да ми кажете нещо, в името на боговете, кажете ми го по-бързо и не утежнявайте нещастието ми с повече бавене. По-човешко е да се съобщи веднага нещастието, защото навременното съобщение подготвя душата да прежали по-бързо бедата.
Кнемон прекъсна прекалените й жалби.
— Всичко усложняваш, Хариклея — каза й той. — Склонна си винаги да предвиждаш по-лошото, в същото време се лъжеш, което в този случай е хубаво. Теаген е жив и спасен по божествено провидение.
И разказа накратко при кого е.
— От думите ти личи — намеси се Каласирид, — че ти никога не си бил влюбен. Иначе щеше да знаеш, че влюбените се плашат и от невинни неща и вярват на щастието само когато го видят със собствените си очи. Дори отсъствието на любимия плаши и тревожи влюбените души. Причината — те вярват, че не бива да се разделят от любимото същество освен когато ги възпира някаква неприятна случка. Така че, драги, нека оправдаем Хариклея, че изпитва мъките на любовта така добре и точно. А ние да влезем вътре и да помислим как да действуваме.
6. В същото време улови за ръка Хариклея с бащинска нежност и я въведе. Навсикъл от желание да отвлече гостите от техните грижи, а целеше и нещо друго, приготви угощение по-богато, отколкото обикновено, и покани на трапезата само двамата и дъщеря си. А на нея поръча да се премени по-разкошно и по-празнично. Когато сметна, че са утолили глада си, произнесе пред тях такава реч:
— Скъпи гости, ще ми бъде приятно (нека боговете ми бъдат свидетели), ако пожелаете да останете цял живот тук при мене и да прекарвате всичкото си време сред обща цялата собственост и общи приятели. Аз не ще ви смятам за гости и чужденци, но за благосклонни към мене истински приятели, за мене не ще бъде бреме да направя каквото и да било за вас. Съгласен съм, ако пожелаете да търсите близките си, да ви помагам колкото мога, докато съм заедно с вас. Но и сами знаете, че моят живот е свързан с търговията — аз упражнявам този занаят. Вече отдавна духат приятни зефири, те ми отварят морето за пътешествие и предвещават на търговците щастливо плаване. Като заповед делата ми изискват настоятелно да тръгна за Елада. Ще направите добре, ако желаете, да споделите с мен плановете си, та да съчетая с тях моите работи.
7. След тия думи Каласирид замълча за известно време.
— Навсикле — каза той, — нека излезе щастливо плаването ти, нека Хермес печалбодателят и Посейдон, закрилникът от опасности, те придружават и ръководят! Нека те ти успокоят вълните и ти пратят благоприятни ветрове, да ти открият удобно убежище във всеки пристан и достъп във всеки град за твоята търговия. Ти така добре ни угости при нашето посещение и сега на раздяла така добросъвестно следваш обичая за гостоприемство и приятелство. За нас сигурно ще бъде трудно да се разделим с тебе и с твоя дом, в който поради любезността ти се чувствувахме като у дома. Но е неотложно необходимо да се заемем всякак с търсенето на нашите приятели. Това важи за мене и Хариклея. А какво мисли Кнемон? Дали да дойде с нас, готов да ни услужи, или е намислил нещо друго, нека сам ни каже още тук.
Кнемон пожела да отговори, но тъкмо да отвори уста, внезапно зарида и горещ поток от сълзи скова езика му. Късно едва той се опомни и сред стенания възкликна:
— О, човешка съдба, съпроводена с превратности и вечни промени! В какъв въртоп от нещастия въвличаш често мнозина други, а сега особено мене! Ти ме изтръгна от род и бащин дом, отне ми отечеството и града на моите близки, и ме отнесе на египетска земя (премълчавам всичко, което се случи през този промеждутък), предостави ме на разбойниците-пастири, като ми показа искрица надежда, като ме срещна с хора нещастни, но елини, с които се надявах да споделя останалото време от живота си. А както изглежда, ти ми отнемаш и тази утеха. Към кого да се обърна? Какво да правя? Да изоставя Хариклея, преди още да е намерила своя Теаген? Колко жестоко, о земьо, и несправедливо! Или трябва да я последвам и да търся заедно с нея? Ако е сигурно, че ще го намерим, изгледът за успех би облекчил мъката. Но ако бъдещето е неизвестно и ако трудностите бъдат по-големи, не се знае къде някога ще завършат моите странствувания. Не трябва ли да поискам извинение от вас и от боговете на приятелството и да помисля за връщане в отечеството и при близките си? Вярвам, че сега боговете ми предлагат удобен случай — ето този Навсикъл, както той заяви, се тъкми да отиде в Елада. Трябва ли, ако през това време сполети нещо баща ми, домът ми да остане без стопанин, ненаследен? Дори да бедствувам, все пак чрез мене ще се запази някаква що-годе задоволителна издънка на рода.