При това тя започна да къса косите си и да ги хвърля въз леглото.
— И аз възливам из очите, които ти обичаш. И веднага покривката се овлажни от сълзи.
— Но ако ти си ми още жив и си добре — о щастие! — ела и се отмори, макар в просъница, до мене. Но и тогава, мой любими, пази до законния брак чистотата ми. Ето аз те прегръщам, ти си до мене и аз те виждам.
9. В същото време тя се хвърли цяла с лице на леглото, притисна се и го прегърна, като се разтърси от плач и вопли. Накрая от прекалена скръб й се зави свят, мрак забули очите й, незабелязано той се превърна в сън, който трая до късното утро.
Каласирид се учуди, че тя не се появява по обикновеното време, и я потърси. Дойде пред спалнята й, започна да хлопа силно на вратата, дълго я вика по име и тя се събуди. Смутена от внезапния вик, се запъти към вратата, както си беше, преметна резето и пусна стареца да влезе вътре. Той, като видя безредните и коси и разкъсания на гърдите хитон, очите й, още отекли и говорещи за възбудата преди съня, разбра причината. Заведе я отново до леглото, настани я да легне и я покри с връхната й дреха. Като й възвърна приличния вид, я запита:
— Какво ти е, Хариклея? Защо тъй силно и безпределно страдаш? Защо тъй неразумно се отдаваш на отчаяние? Не мога да те позная, ти винаги си понасяла с благородство и самообладание съдбата си. Няма ли да сложиш край на това безумие! Нима не виждаш, че си човек, същество непостоянно и изложено на остри удари от една и друга страна? Защо искаш да се погубиш пред може би по-добри изгледи? Пощади и нас, мило дете, пощади ако не самата себе си, то поне Теаген, за когото животът е желан само заедно с теб и е ценен само ако ти си жива.
Като чу тези думи, Хариклея поруменя. Тя осъзна в какъв вид я заварва. Дълго мълча, и след като Каласирид настоя да му отговори, рече:
— Справедливо ме укоряваш, но може би, татко, трябва да ме извиниш. Не някаква долна, не внезапна страст мене нещастната води, но чист и разумен стремеж към моя Теаген — съпруг, макар и без брак. Аз страдам, че той не е при мене. Още повече ме измъчва незнанието дали още е жив, или не.
— Не се тревожи — каза Каласирид. — Той е жив и ще се върне при тебе по волята на боговете, ако трябва да се вярва (а трябва) на дадения ви оракул, а и на вчерашното известие, че Теаген е пленен по пътя за Мемфис от Тиамид. Ако е заловен, сигурно ще бъде спасен поради неговото предишно приятелство и познанство с Тиамид. Но не бива да се бавим, а да побързаме колкото може към селото Беса, за да потърсим ти своя Теаген, а аз моя син. Ти може би вече знаеш, че Тиамид ми е син.
Хариклея се замисли.
— Ако — каза тя — Тиамид е твой син и той е наистина същият, а не някой друг, то ние сме заплашени от най-страшна опасност.
Каласирид учуден я попита за причината.
— Знаеш — отговори тя, — че аз бях взета в плен от разбойниците. Там и Тиамид се увлече по красотата ми, която, изглежда, ми е дадена само за нещастие. Ако при издирването го срещнем, страхувам се, от пръв поглед ще си спомни, че съм същата, която с хитрост избягнах предложението му за брак, и ще се опита да употреби срещу мене сила.
— Дано не го увлече дотолкова страстта — каза Каласирид, — че да пренебрегне бащиното си присъствие и пред очите на родителя синът да не се засрами и да не обуздае непозволената си страст, ако тя съществува. Освен това (нищо не ти пречи) защо не измислиш някаква хитрина, за да отбегнеш това, от което се боиш? Както виждам, ти си способна да залъжеш чрез разни предлози и извъртания твоите натрапници.
10. Тези думи поразвеселиха Хариклея.
— Дали е истина — каза тя, — или си правиш шеги с мене, сега няма значение. Бих опитала една хитрост, която намислих и по-рано с Теаген. Тогава не я приложих поради обстоятелствата, но сега ще я използувам при по-благоприятни условия. Когато искахме да се измъкнем от острова на разбойниците, се уговорихме да навлечем най-окаяни дрехи и да се покажем като просяци по села и градове. Ако си съгласен, да си преправим външността и да тръгнем да просим. Така ще привлечем по-малко вниманието на кой да е срещнат. При това положение несретата носи сигурност, бедността извиква по-скоро състрадание, отколкото завист, така ще добием по-лесно и насъщната ни храна. В чужбина за непознатия няма стоки за продан, но на просяка дават щедро.