11. Каласирид се съгласи и се зае веднага с приготовления за пътуването. Двамата отидоха при Навсикъл и Кнемон и им известиха за пътя. Тръгнаха на третия ден, без да вземат със себе си, макар че им предлагаха, нито товарно животно, нито някакъв съпровождач. Донякъде ги придружиха Навсикъл, Кнемон и много домашни. Изпрати ги също Навсиклея, след като дълго настоява за разрешение от баща си. Чарът на Хариклея надви у нея свяна на новобрачната. След като изминаха заедно около пет стадия, се прегърнаха за раздяла и се целунаха мъж с мъж и жена с жена, след това се ръкуваха. Те се разделиха подир много сълзи и молитви към съдбата за сполука. Кнемон поиска извинение, че не ще ги придружи, защото „брачната му спалня била още свежа“, но прибави, че при пръв случай ще се постарае да ги настигне. Тогава изпращачите се завърнаха в Хемис.
А Хариклея и Каласирид най-напред се преоблякоха в просешки дрехи и с приготвените вече дрипи се преобразиха в жалки същества. След това Хариклея си загрози лицето, като го намаза със сажди и спусна небрежно от челото, отстрани над едното око, края на мръсна забрадка. Тя още окачи под мишницата торба, която привидно съдържаше залци и трохи, а в същност служеше като съкровищница, необходима за жреческата делфийска одежда и венците, както и за опознавателните знаци — майчините й скъпоценности, подхвърлени заедно с нея. Каласирид напъха стрелника на Хариклея в охлузени овчи кожи и като втори вързоп го провеси косо през рамо. Освободи от тетивата лъка и след като той се разтегна и изправи, го взе като тояга в ръка, като по-нататък се подпираше на него с цялото си тяло. Когато срещнеше или видеше някого по пътя, нарочно се превиваше повече, отколкото налагаше старостта, и влачеше единия си крак, понякога се оставяше да го води за ръка Хариклея.
12. Когато влязоха в новата си роля, се пошегуваха взаимно и се посмяха на премяната си, после се помолиха на избраното си от съдбата божество да се задоволи с досегашните им бедствия и да им сложи край. След това се отправиха към селото Беса, където се надяваха да намерят Теаген и Тиамид. Но се излъгаха в надеждите си. Малко преди залез-слънце, когато наближиха Беса, видяха много трупове на скоро загинали хора. Познаха по облеклото и въоръжението, че повечето от тях са перси, а малцина бяха местни хора. Предположиха, че се е разразила битка, но не знаеха кой срещу кого се е бил.
Наближиха до труповете и се огледаха, да не би там да лежи някой техен близък (бедните души винаги предчувствуват за близките си най-лошото), и попаднаха на стара жена, която прегръщаше трупа на местен жител и изтръгваше из гърдите си всякакви вопли. Намислиха да се опитат, ако могат, да научат нещо от старицата. Най-напред седнаха до нея и започнаха да я утешават в дълбоката й скръб. Когато тя се посъвзе, Каласирид я попита по египетски кого оплаква и каква е била битката.
Тя му разказа накратко за всичко — че оплаква загиналия си син и дошла при мъртвите с надежда, дано някой да дойде и да сложи край на живота й, в същото време да почете за последен път своя син със сълзите и воплите си.
А за битката разказа следното:
13. Водили за Мемфис някакъв млад чужденец, отличаващ се с хубост и снажност, при Ороондат, наместника на великия цар. Началникът на стражата Митран, мисля, го пленил и както разказват, го изпращал като особен подарък. Жители на ей това наше село — и тя показала близкото селище — ги нападнали и отвлекли момъка, като твърдели, че го познават (или било истина, или било предлог). Митран, щом научил, се разгневил страшно и преди два дена настъпил срещу селището. А жителите му са крайно войнствени, постоянно се занимават с грабеж и напълно презират смъртта, заради това често жените, както сега аз, загубват съпрузите и синовете си. Като научили за готвеното нападение, устроили някакви засади и като пресрещнали противниците, едни от тях нападнали направо отпред, а други неочаквано изотзад из засада с викове, без персите да ги очакват, и ги победили.
В сражението Митран паднал в първата редица. Заедно с него паднали почти всички, понеже били обградени и нямали възможност да се измъкнат. Паднали и от нашите малцина, и между малцината поради жестоката воля на божеството и моят син. Пронизала го, както виждате, в гърдите персийска стрела. И сега аз нещастната оплаквам загиналия си син, а както изглежда, ще оплаквам скоро и последния си останал син, който вчера тръгна заедно с другите срещу град Мемфис.
Каласирид попита за причината на този поход. Старицата разказа каквото научила от оцелелия си син.