След като убили царски войници и началника на стражата на великия цар, жителите на селото виждали ясно, че няма току-тъй да им се размине, но че работата ще завърши опасно за всички, Ороондат, наместникът на Мемфис, разполагал с огромна войска и веднага, щом научел, щял при първия пристъп да обкръжи селището и да накаже до един жителите му. И понеже са изложени на най-голяма опасност, решили да обезсилят, ако могат, голямото предизвикателство с още по-голямо, като изпреварят подготовката на Ороондат, неочаквано да го нападнат или да го обезвредят, ако го заварят в Мемфис, или ако е излязъл оттам — през това време, както казват, той бил зает с някаква война срещу етиопците, — по-лесно да завладеят града, останал без защитниците си. Така ще избягнат в момента опасността и ще възвърнат на своя разбойнически главатар Тиамид жреческия сан, отнет му противозаконно от неговия по-млад брат. Или ако не сполучат, нека паднат в сражение, преди да изпитат персийското безчестие и произвол. Но вие, чужденци, къде отивате?
— В селото — отговори Каласирид.
— Не е безопасно — каза тя — тъй късно, и непознати, да отидете сред все още останалите.
— Но ако ти ни придружиш — прибави Каласирид, няма защо да се боим за нашата сигурност.
— Нямам време — отговори старицата. — Предстои ми да извърша някои нощни жертвоприношения. Но ако можете да почакате (налага се, дори против волята ви), прекарайте нощта тук някъде настрани от мъртъвците на чисто. На сутринта аз ще ви заведа и ще се постарая за сигурността ви.
14. Каласирид предаде на Хариклея всичко, което старицата му разказа, и отведе девойката със себе си. Те се отдалечиха на известно разстояние от бойното поле и стигнаха до нисък хълм. Там той полегна, като подложи под главата си стрелника, а Хариклея седна върху торбата.
Луната изгря и освети всичко с яркия си блясък (беше точно третата нощ след пълнолунието). Каласирид, отпаднал и иначе от възрастта, а и сега от пътя, се поддаде на дрямката, а Хариклея, будна поради налегналите я тревоги, стана свидетелка на някаква сцена, наистина не невинна, но за египтянките съвсем обичайна.
Старицата, която предполагаше, че никой не я смущава и не я наблюдава, най-напред издълба една яма, след това запали огньове от двете страни, а по средата положи трупа на сина си. От някаква стояща наблизо тринога взе глинена чаша, възля в ямата мед, след това от друга мляко и от трета вино. После хвърли в рова тестена фигурка с образ на човек, обкичена с лавър и копър. След всичко грабна меча и сякаш разтърсвана от безумие, дълго зова луната на див и чужд за слуха език, разряза ръката си и с лаврово клонче гребна от кръвта и поръси с нея кладата. Тя изпълни и редица други магии, наведе се над трупа на сина си, побая му нещо на ухото, раздруса го и го принуди чрез вълшебството си да се изправи, Хариклея, която още отначало гледаше не съвсем без страх, сега се вцепени от ужас от необикновеното зрелище. И събуди Каласирид, за да види и той всичко. Така и двамата, понеже бяха на тъмно, оставаха незабелязани, а наблюдаваха лесно това, което се разиграваше на светлината на кладата, и чуваха, понеже не бяха далече, думите, а старицата започна по-високо да задава въпроси на мъртвеца.
Тя го запита дали неговият брат, нейният син, е жив и здрав, дали ще се върне. Мъртвият не отвърна нищо. Само кимна и като остави майка си в съмнение да се надява според желанието си, внезапно се строполи и остана да лежи с лице към земята. Тя обърна тялото му възнак и не само не преставаше да го разпитва, но по-силно, както изглеждаше, искаше да го предизвика с шепота си. С меча в ръка подскачаше ту към кладата, ту към рова и отново го събуди. Когато той се изправи, започна отново да го разпитва за същото и да го принуждава да даде предсказанието си не само със знаци, но и с ясни думи.
Докато старицата се занимаваше с това, Харикъл силно настоя пред Каласирид да приближат и да питат нещо и те за Теаген. Но той не се съгласи, като каза, че и самата гледка не е благочестива и може се приеме само в случай на неизбежност. Не било позволено на жреците нито да извършват такива действия, нито да присъствуват на тях. Те получавали пророчества при законните жертвоприношения със свети молитви. Различно от непосветените и от тези, които наистина се влачели по земята и между труповете на мъртъвците, като тази стара египтянка, която случаят им позволил да наблюдават.
15. Още докато той говореше, мъртвецът изстена, сякаш из някакво скривалище или скална пещера, глухо и диво:
— Аз, майко — каза той, — най-напред те щадях и траях, когато ти прегреши спрямо човешката природа, наруши повелите на съдбата и с вълшебство смути несмутимото. Страхопочитанието пред родителите се съхранява, доколкото е възможно, и у покойниците. Но ти го разрушаваш и унищожаваш против себе си, отиваш дори по-надалеч, като не само започваш с непозволени средства, но и докарваш до крайност непозволеното. Ти принуди мене, мъртво тяло, не само да се изправя и да ти дам знак с глава, но и да говоря. Нехаеш за моето погребение, пречиш ми да се събера с другите души и мислиш само за себе си. Затова чуй какво преди се предпазвах да ти съобщя.