Нито твоят син ще се завърне жив, нито ти ще избегнеш гибелта от меча. Понеже отдавна похабяваш живота си с подобни неблагочестиви действия, в най-близко бъдеще ще изпиташ насилствената кончина, отредена за всички подобни на тебе. Отгоре на всичко дръзна да разбулваш тайнствата, така забранени и пазени в мълчание и тъмнина, не само пред себе си, ти вече разкриваш съдбата на лежащите тук пред свидетели — пред един жрец. И това не е най-лошото, защото той е мъдър и ще запечата с мълчание неизразимото, освен това е любимец на боговете. Затова, ако побърза да се яви, ще раздалечи и възпре синовете си, които са въстанали един срещу друг и възнамеряват да се срещнат в кръвопролитен двубой. Но по-лошото е, че видя и чу всичко, което става с мене, и някаква девойка — жена, горяща от любов и, така да се каже, странствуваща по цялата земя заради любимия си, с когото след хиляди приключения и хиляди опасности ще се съчетае в общ живот на крайните земни предели при светла и царствена съдба.
След тези думи той се сгромоляса на земята.
Старицата разбра, че двамата чужденци са тези свидетели и в какъвто вид беше, с меча в ръка се хвърли обезумяла срещу тях и се понесе през труповете, защото предположи, че те се крият между мъртъвците. Тя беше напълно решена, ако й се мярнат, да ги умъртви, защото те по коварен начин и като врагове са станали зрители на нейното чародейство. И докато в бесния си гняв непредпазливо ровеше между труповете, попадна на стърчащо копие и се прониза в слабината.
И загина тя така, незабавно и заслужено изпълнила предсказанието на сина си.
Книга седма
1. След като Каласирид и Хариклея се избавиха от тъй голямата опасност, за да се отдалечат, от мястото на истинския ужас, и в същото време да се изпълни пророчеството, поеха веднага по пътя за Мемфис. Когато наближиха града, в него вече се сбъдваха предсказанията на призования мъртвец.
Тиамид се появил с разбойническата шайка от Беса, но жителите на Мемфис го изпреварили и затворили вратите. Един войник на Митран, който се измъкнал от битката при Беса, предвидил нападението и предупредил гражданите. Тиамид заповядал на войската край един участък на стените да сложи оръжието си, за да се съвземе от пътя, явно с намерението да обсади града. Гражданите отначало се изплашили от нападателите те, като ги помислили за огромна войска, но скоро видели от стените, че броят им не е значителен. Веднага събрали малцината оставени за стража на града стрелци и конници и въоръжили с каквото им попадне останалите граждани, за да излязат и посрещнат в бой неприятелите. Но някакъв виден старец се възпротивил и ги уверил, че в отсъствие на сатрапа Ороондат, който бил на поход срещу етиопците, било редно по-напред да съобщят на Арсака, съпругата му, каква е работата, та с нейно знание да бъде по-лесно да съберат от града войска и тя да се отзове с готовност. Решили, че съветът е разумен, с това намерение се втурнали към двореца, който при отсъствие на великия цар заемаха сатрапите.
2. Арсака беше красива и стройна жена, решителна, горда поради благородния си произход, нещо естествено, като сестра на великия цар. Иначе поведението й не беше безукорно, отдаваше се без угризение на непозволени и необуздани удоволствия. Освен другото тя беше на времето отчасти виновна за изгонването на Тиамид от Мемфис. Когато Каласирид заради даденото от оракула предсказание относно синовете му тайно от всички напусна Мемфис и изчезна безследно, смятан за загинал, Тиамид като по-голям син беше избран за жрец. През време на общонародното встъпително жертвоприношение Арсака видяла в храма на Изида чудно красивия момък, пременен в празнична одежда, и му хвърлила страстен поглед, като му дала знак за греховна похот. Тиамид, по природа и възпитание благонравен, не й обърнал ни най-малко внимание. Той не бил наклонен да тълкува правилно нейното поведение или, цял вдаден в тайнството, им придавал безобиден смисъл. Но брат му Петосирид, който отдавна му завиждал за жреческия сан, забелязал отстрани мимиката на Арсака и намерил в нейната съблазън средство за заговор срещу брат си. Явил се тайно пред Ороондат и не само му разказал за страстта на Арсака, но преувеличил, че уж и Тиамид е в сговор с нея. Наместникът лесно му повярвал и поради по-раншните си подозрения спрямо Арсака. Нея той съвсем не обезпокоил, понеже нямал явни доказателства за вината й, освен това поради страх и срам пред царския род въпреки подозренията си се примирил да търпи. Но непрестанно заплашвал Тиамид, че ще го убие, и не се успокоил, докато не го прогонил, а жреческия сан прехвърлил на Петосирид.