3. Но това бе станало по-рано. А сега Арсака, когато множеството се втурна към двореца с вестта за приближаването на неприятелите — за което тя вече беше узнала — и поискаха да им позволи да предприемат общи действия с наличните войници, отговори, че не би се съгласила на това така лесно: още не знаела колко са враговете, кои са, откъде са, нито каква е причината за нападението. Трябвало най-напред да се изкачат на стените и оттам да огледат всичко, да съберат другите и тогава да предприемат каквото е възможно и разумно.
Намериха предложението й за уместно и множеството веднага се втурна към стените, Арсака заповяда да разгънат горе палатка с пурпурни и златотъкани завеси. Пременена самата тя разкошно и седнала на висок трон, заобиколена от телохранители в позлатени доспехи, държеше херолдски жезъл в ръка като символ на мирни преговори и покани първите прославени вождове на противниците да дойдат близо до стените.
Тогава се явиха, избрани от множеството, Тиамид и Теаген и застанаха под стените. Бяха гологлави, останалата част на тялото им беше в доспехи. Глашатаят обяви следното:
— Говори ви Арсака, съпругата на първия сатрап Ороондат и сестрата на великия цар. Какво желаете и кои сте, защо се осмелявате да ни нападате?
Те отговориха, че са жители на Беса. Тиамид каза за себе си кой е и че спрямо него са постъпили противозаконно Петосирид и Ороондат, бил лишен от жречески сан злоумишлено и бесейците искали да му го възстановят. Ако си възвърне жречеството, ще има мир и бесейците ще се разотидат по домовете, без да причинят вреда никому. В обратния случай ще решават войната и оръжията. Арсака трябва, ако осъзнава дълга си, да използува случая и да отмъсти на Петосирид за сплетните по неин адрес и за безбожните клевети, които лъжливо е изрекъл за нея пред Ороондат, за да я заподозре той в престъпна и безчестна страст, а самият Тиамид да бъде изгонен от родината.
При тези думи цялото население на Мемфис изпадна във възбуда. Тиамид беше разпознат. По-рано причината за неговото внезапно изгонване не се знаеше, а сега от неговите думи се появи у тях съмнение, дори сигурност в тяхната истинност.
4. Арсака се смути повече от всички. Гърдите й се вълнуваха от бурни чувства. Разярена спрямо Петосирид, тя си припомни всичко, което се случи на времето, и замисли да му отмъсти. Като поглеждаше пък Тиамид, след това Теаген, изпадаше в раздвоение на чувствата, тя изпитваше влечение и към двамата, към единия страстта й пламна отново, към другия още по-остро се разрази в душата й, така че не можеше да скрие от околните неспокойствието си. Но след кратко мълчание, сякаш се съвзе от някакъв припадък, извика:
— Мили хора, вие сте обзети от безумието на войната, всички вие, бесейци, не по-малко и вие, двамата млади прекрасни момци от благороден произход, както разбирам и може да се отгатне. Вие се устремявате към явна опасност, и то заради разбойници, а ако се стигне до бой, не ще устоите и на първата атака. Макар че в случая сатрапът отсъствува, силите на великия цар не са толкова слаби, че с останалата тук войскова част да не ви изловим всички. Но според мене тук не трябва да се намесва голямата сила, защото спорът е работа лична, на някои, а не народна или обща, и разрешението му трябва да се остави на боговете и на съда.
Така мисля аз — привърши тя, — моята воля и заповед е всички от Мемфис да останат по местата си и да не се впускат в безсмислена война. Нека страните в спора за жреческата длъжност да излязат в двубой един срещу друг и победителят да я получи като награда.
5. След тази реч на Арсака всички граждани изразиха одобрението си, защото се настроиха против Петосирид, като го заподозряха в коварни кроежи. В същото време всички други вярваха, че чрез двубоя между двамата ще се отдалечи от тях явната заплаха. Но, изглежда, повечето бесейци не бяха склонни да приемат това решение, за да не изложат на опасност началника си. Но Тиамид ги склони да се съгласят. Той посочи слабостта и неопитността на Петосирид във военното дело и ги успокои, че той имал повече изгледи за успех. Явно и Арсака предложи този съвет за двубоя, като съобрази, че ще постигне целта си, бе да събуди съмнение, защото Петосирид без друго ще понесе наказанието си в двубоя с много по-храбрия Тиамид.