Можеше на часа да се види как заповедта се привежда в действие: как Тиамид с пълна решителност се откликва на зова и с радост грабва и намества останалата част от оръжието си, насърчаван от Теаген, как слага на главата си гривестия шлем, горящ от златист блясък, и как превързва здраво другите части на доспехите си. А Петосирид изтикват насила навън от вратите и по нареждане на Арсака, докато той настоятелно се моли за застъпничество, му надяват въоръжението.
Като го видя, Тиамид възкликна:
— Не виждаш ли, драги Теагене, как Петосирид се тресе от страх?
— Виждам — отговори той. — Но как ще постъпиш сега? Срещу тебе стои не обикновен неприятел, а брат ти.
— Вярно — каза той. — Ти отгатна насоката моите мисли. Ако божество ми помогне, предпочитам да го победя, но не и да го убия. Не бива озлоблението и гневът за това, което изтърпях, да надвият, чрез кръвта, убийството и опозоряването на родния си брат да постигна отмъщение за миналото и видно положение в бъдещето.
— Това са думи на благороден мъж — каза Теаген, — който познава природата си. А на мене какво ще поръчаш?
— Предстоящият двубой не е кой знае какво често съдбата поднася изненади. Ако надвия аз, ти ще влезеш заедно с мене в града и ще споделяш с всичко. Ако пък се случи нещо неочаквано, ще предвождаш тези бесейци, които се отнасят към тебе голяма почит, и ще водиш разбойнически живот, докато някой бог не ти яви по-щастлив обрат на съдбата.
6. След тези думи те се прегърнаха и целунаха просълзени. Теаген остана, където си беше, за да наблюдава развоя на борбата, и без да знае, допускаше Арсака да се любува на красотата му. Тя го разглеждаше всякак и позволяваше на очите си да се наслаждават на предмета на страстта й.
Тиамид се втурна срещу Петосирид. Той не устоя на напора и при първото движение се обърна в бягство към вратите с намерение да се вмъкне в града. Но съвсем не успя, понеже хората на вратите му препречиха пътя, а тези от стените крещяха да не го допускат вътре. И той започна да бяга, колкото му държат силите, около града, вече захвърлил оръжието.
Отзад бягаше и Теаген, силно разтревожен за Тиамид, и защото не можеше да изтрае да не види всичко. Беше без оръжие, за да не помисли някой, че помага на Тиамид. Но оставил там, където стоеше до стената под погледа на Арсака, щита и копието си, така ги оставил, че тя да гледа тях вместо него, докато той придружаваше бегачите.
Петосирид нито още беше настигнат, нито беше много изпреварил в бега, но все изглеждаше, че ще бъде догонен. Той бягаше толкова напред, колкото беше редно въоръженият Тиамид да изостава от невъоръжения. Така те обиколиха веднъж и дваж стената. Тъкмо завършваха третия кръг и Тиамид вече размахваше копие над гърба на брат си и го заплашваше, че ако не спре, ще го нарани (гражданите както в театъра следяха от стените представлението), в този момент или някое божество, или някоя съдба, която направлява хорските дела, вмъкна в действието нов епизод, като за съперничество, началото на нова драма. И тя приподнесе именно в този ден и в този час сякаш като от театрална машина Каласирид във вид на участник в надбягването и нещастен зрител на борбата на синовете си на живот и смърт.
Преживял много и изпитал всичко, приел доброволно изгнание и лутане из чужбина, за да не изживее така ужасната гледка, той бе надвит от съдбата и по принуда видя това, което боговете отдавна му предсказаха. Той забеляза отдалеч гонитбата и разбра от честите пророчества, че това са синовете му, и се принуди да тича след тях по-бързо, отколкото му позволяваше възрастта, и за да предотврати смъртоносния им сблъсък, насили старостта си.
7. Щом ги догони, започна да тича близо до тях.
— Какво правите, Тиамиде, Петосириде? — не преставаше да вика силно. — Какво е това, чада мои? — се провикваше често.
Но те не познаха баща си, защото беше още в просешките дрипи, освен това те бяха напълно вдадени в борбата. И бягаха от него като от някакъв просяк или умопобъркан. Част от народа по стените се чудеше, че той непредпазливо се хвърля между мечоносците, а други се надсмиваха на глупавото му и безсмислено суетене.
Но когато старецът забеляза, че не го познават поради жалкото му облекло, смъкна от себе си дрипите, с които се беше предрешил, разпусна неподрязаната си жреческа коса, хвърли товара от раменете и тоягата от ръката си и застана пред тях в образа на почетния жрец, коленичи и простря ръце за молба.