9. Народът нададе възгласи на одобрение и обяви чрез възхвала съгласието си. А Каласирид заедно със синовете си и с Теаген и Хариклея се оттегли в тази част на храма, която беше определена за предсказателите. А останалите се разотидоха, всеки към своя дом.
Оттегли се и Арсака, но бавно, като често се обръщаше привидно от страхопочитание към богинята. Все пак, макар и късно, тя излезе, но докато беше възможно, непрекъснато се обръщаше към Теаген.
Когато се прибра в царския дворец, се запъти направо към спалнята и се хвърли на леглото, както си беше облечена, и остана да лежи като онемяла. Тази жена, и иначе склонна към плътски наслади, сега още повече пламна от непреодолимата хубост на Теаген, която надминаваше всичко, което тя някога беше познала. Тъй прекара цялата нощ, като обръщаше тялото си от едната на другата страна, често стенеше издълбоко. Ту се надигаше, ту отново се свличаше на постелята, разсъбличаше повечето дрехи и пак се хвърляше на леглото. Дори веднъж повика без повод една от прислужничките и пак я отпрати, без да й нареди нищо. Накратко: любовта й преминаваше в лудост.
Най-накрая старицата Кибела, една от нейните придворни, която обикновено помагаше на Арсака в любовните й приключения, притича в спалнята й (нищо от действията в стаята не оставаше скрито, защото светилникът гореше, сякаш да разпалва любовта на Арсака).
— Какво ти е, господарко? — запита я тя. — Каква нова страст те измъчва? Чий поглед смущава моята питомка? Кой е така високомерен и самонадеян, че да не се покорява на твоята такава хубост, да не смята щастие твоята любовна близост и да презира знаците и волята ти? Само ми кажи, мое най-сладко дете. Никой не е така несъкрушим да не се подчини на моите магии. Открий ми, и веднага всичко ще стане по волята ти. Мисля, че наистина често на дело си се уверявала.
10. Така тя избъбри пред краката на Арсака такива и други подобни магьоснически приказки и като й нашепна всякакви ласкателства, се опита да изтръгне от нея причината на любовната й мъка.
— Аз съм наранена, майче — каза Арсака полууспокоена, — както никога по-рано. Много често в подобни случаи ти си ми помагала, но не зная дали и сега е успееш. Двубоят, който се води днес пред стените се прекрати бързо, за другите се разви безкръвно и завърши с мир, но за мене стана начало на истинска борба. Раната ми не е само външна или телесна, тя е вече душевна. Не за мое щастие ми показаха оня млад чужденец, който тичаше при двубоя до Тиамид. Ти знаеш много добре, майче, кого споменавам. Той заслепяваше с красотата си другите, така че не оставаше незабелязан и за простия и невежия в любовта, камо ли за такава познавачка като тебе.
Ето, моя скъпа, ти узна каква стрела ме е наранила, време е да прибегнеш до всяко средство, до всяка бабешка магия и хитрина, ако искаш питомката ти да остане жива. Защото не мога да живея, ако не го спечеля изцяло.
— Познавам младежа — отговори старицата, — широк в гърдите и рамената, държи шията си изправена и свободна и надминава всички с една глава. Очите му искрят, гледа ту ласкаво, ту гордо. Той е младежът с дългите къдри, бузите му е увенчал първият мъх. Към него притича някаква млада чужденка, иначе нелишена от красота, но, както изглежда, дръзка. Тя се хвърли ненадейно на шията му, прегърна го и не го остави. Или не говориш за него, господарко?
— Точно за него, мамичко. Добре, че ми спомни за онази нечестива негодница, излязла из публичен дом. Тя си въобразява много с никаквата си обикновена красота, но е по-щастлива от мене, щом й се е паднал такъв любовник.
При тези думи старата се засмя леко и презрително.
— Не се тревожи, господарко — каза тя. — Още днес тази хубавица ще бъде разделена от чужденеца. Ако успея да го срещна с тебе и с твоя чар, злато срещу желязо, както се казва, той ще смени, но ще даде пътя на тази продажна любовничка, напразно кокетничеща.
— Ако направиш така, мила Кибелко, ще ме излекуваш наведнъж от две болести — от любовната мъка и от ревността, едната ще утолиш, а от другата ще ме освободиш.
— Ще направя — отговори тя, — каквото мога. А ти ми се съвземи и сега се успокой, не губи кураж и твърдо се надявай.
11. Каза Кибела това и като взе светилника, затвори вратата на спалнята и се отдалечи. Още преди да се развидели, тя се запъти за храма на Изида заедно с един от царските евнуси и с една прислужничка, на които поръча да я следват с жертвени питки и някакви други жертвени дарове. Когато застана пред преддверието, заяви, че идва да принася пред богинята жертва от страна на господарката си Арсака, която била смутена от някои сънища и желаела да изпроси благоволението й. Но един от свещенослужителите не я допусна и я отпрати с обяснението, че храмът е изпълнен със скръб. Прорицателят Каласирид по случай завръщането си в родината след дълго отсъствие устроил вечерта разкошно пиршество заедно с най-близките си. Успокоен се отдал на всякакво веселие, след угощението изпълнил възлияние и се молил дълго на богинята. След това казал на синовете си, че вече няма да виждат баща си, и им завещал да се грижат колкото може по-ревностно за дошлите заедно с него младини и да им оказват всяка възможна помощ. После легнал. Било че поради прекомерната радост дихателните му пътища се обременили необикновено и отслабнали, така старческото тяло изведнъж рухнало, или боговете изпълнили молбата му, но във всеки случай при първи петли на сутринта той починал. Поради казаното от стареца синовете му цяла нощ бдели при него.