— И сега пратихме — продължи той — да извикат останалата част от пророческия и жреческия род, за да извършат дължимото според бащиния обичай погребение. Трябва да си вървите, защото не се позволява освен на посветените да принасят жертви и да влизат храма през следните седем дена.
— Къде ще живеят чужденците? — попита Кибела.
— Новият върховен жрец Тиамид — отговори той — нареди да им се приготви жилище близо до храма, вън от него. Както виждаш, самите те идат, подчинени на предписанията на закона, да се преместят засега от храма.
Кибела реши, че случаят е благоприятен и че е време ловът да започне.
— Най-любими на боговете свещенослужителю — каза му тя, — сега е време ние да се покажем любезни към чужденците, и към нас, особено към Арсака, сестрата на великия цар. Ти знаеш, че тя е приятелка на елините и е щастие за нея да приема гости чужденци. Кажи на младите, че по нареждане на Тиамид им е приготвено жилище в нашия дом.
Храмовият служител постъпи така, без да подозира кроежите на Кибела. Той предполагаше, че ще услужи на чужденците, ако им посочи подслон в двореца на сатрапа, и също ще угоди, при това без вреда и безнаказано, на тези, на които е приятно.
А когато служителят видя, че Теаген и спътничката му приближават сломени и просълзени, рече:
— Не е редно, нито позволяват обичаите на бащите, и това ви е забранено, да тъжите и да плачете за върховния жрец, когото отпращаме с радост и благоговение, тъй като е постигнал по-добра съдба и е избран от всемогъщите, както повелява божественото свещено слово. Но може да бъдете извинени, защото, както казвате, сте загубили в негово лице баща, защитник и едничка надежда. Но не се отчайвайте напълно. Тиамид явно е наследил от него не само жреческия сан, но и приятелството му към вас. Първата му поръка беше да помислим за вас. Вече ви е приготвено великолепно жилище, за което едва ли могат да мечтаят и тукашните богаташи, да не говорим за чужденците, които сега не се смятат за облагодетелствувани.
Последвайте сега — и той посочи Кибела — ей тази като ваша майка и се подчинявайте на нейното гостоприемство.
12. Това каза той, това направиха и Теаген и придружителката му. Поради неочакваните удари на съдбата те бяха с притъпени чувства, но от друга страна бяха доволни, че получават сега някъде някакъв подслон или убежище. Те наистина биха се предпазили, както е редно да се очаква, ако бяха предвидили трагичността и трудността на своето настаняване, което щеше да се превърне в беда за тях. Но съдбата, която се възправи против тях, им даде малко време за отдих и им отреди мимолетна радост. После тя отново им прати страдания и ги доведе като доброволни пленници при неприятелката им, която плени младите чужденци, незапознати с бъдещето, под предлог на сърдечно гостоприемство. Така скитническият живот поставя живеещите в чужбина в някакво незнание, подобно на слепота.
Когато скоро дойдоха в двореца на сатрапа, намериха разкошните преддверия, които се издигаха по-високо от частните постройки, изпълнени с блясъка на копиеносци и с шума на другата прислуга. Те се учудиха и смутиха, като видяха, че сега съдбата им предлага жилище, несъответно на тяхното положение, но следваха Кибела, която често се обръщаше към тях и ги окуражаваше, наричаше ги постоянно и „дечица“, и „милите ми“ и ги уверяваше, че трябва да се радват на предстоящия сърдечен прием.
Най-после старицата ги въведе в жилището си, малко отдалечено и самостоятелно, настрани от другите, приседна при тях и ги заговори:
— Деца, аз научих причината на сегашното ви угнетение, вие скърбите за вашия пророк Каласирид, който ви беше като баща. Редно е да ми кажете кой сте и откъде сте. Че сте елини, и това научих. Че сте благородници, може да се разбере по облеклото ви. Вашият поглед, така ведър, приличният ви и в същото време чаровен вид издават благороден произход. Но във ваш интерес бих желала да зная от коя област на Елада и от кой град сте, кои сте, след какви приключения сте дошли тука. Кажете ми, за да съобщя и на моята господарка Арсака, сестрата на великия цар и съпругата на Ороондат, най-великия от сатрапите. Тя е приятелка на елините, обича красивото, а мога да ви уверя, че като благодетелка на чужденците ще ви отдаде по-голяма от дължимата ви почит. Разкажете всичко на жената, която съвсем не ви е чужда. И аз съм от елински произход, родом от Лесбос, доведена съм тук пленница, но се чувствувам по-добре, отколкото у дома. Защото съм за моята господарка всичко. Тя диша и гледа само чрез мене, аз съм за нея и ум, и слух и всичко, запознавам я постоянно с прекрасни и добри хора и съм й доверена във всички сърдечни тайни.