И в същото време тя започна да къса колкото можеше от косите си. Но Теаген хвана ръцете й и ги възпря с молби.
— Защо трябва да живея още — продължаваше тя да се вайка. — Каква надежда ми остава? Съпровождачът в чужбина, опората в странствуването, водачът по пътя за родината, който ми върна родителите, утехата в нещастията, помощта и спасението в затрудненията, котвата във всички наши пътешествия — Каласирид, загина, като остави нас, нещастната двойка, като слепци, незнаещи как да се оправяме в чужбина. Всяко пътешествие, всяко плаване ни е осуетено поради нашето незнание. Напусна ни благородният и благосклонен, мъдрият и наистина светъл ум, без да завърши благодеянията си спрямо нас.
15. Докато Хариклея изричаше тези и други жалби, Теаген пък ту прибавяше своите сълзи, ту ги потискаше, за да щади Хариклея, появи се Ахемен. Понеже намери вратата заключена, попита вратарката какво означава това. Получи отговор, че е дело на собствената му майка, и дойде по-наблизо. Докато се питаше за причината, чу плача на Хариклея. Надникна през отвора, през който се пропъхваше веригата на бравата, и видя какво става в стаята. Пак попита вратарката кои са вътре. Тя му отговори, че знае само това, че са някакви чужденци девойка и младеж, както предполага, настанени току-що от майка му. Той отново надникна и се опита да разпознае двамата. Хариклея му беше съвсем непозната, но се учуди на красотата й и си помисли как би изглеждала без сълзи на лицето. Така неговото учудване прерасна в любовно пожелание. А Теаген му се стори смътно познат. Докато Ахемен все още продължаваше да се взира, Кибела се завърна.
Тя беше разказала всичко за младите и честитила на Арсака сполуката: от само себе си се наредило това, на което не можели да се надяват при хиляди планове и хитрини, че любовникът й ще живее в дома й заедно с нея и сигурно тя ще може да го вижда и да бъде виждана от него. С много подобни думи Кибела надъха Арсака и едва успя да я възпре от опита й да види веднага Теаген. Не бивало да се явява пред момъка бледа и с подпухнали от безсънната нощ очи; трябвало да си почине през предстоящия ден и да възстанови присъщата си хубост.
16. След като убеди Арсака с тия и много подобни думи и я обнадежди, като я научи какво трябва да прави и как да се представи пред чужденците, Кибела се завърна.
— Какво любопитствуваш тук, сине? — попита тя Ахемен.
Той отговори:
— Гледам чужденците вътре, кои са и откъде са.
— Това не е твоя работа — каза му Кибела. — Но пази мълчание, запази за себе си тайната и не я издавай никому, повече не се сношавай с чужденците. Така желае господарката.
Той послуша майка си и си тръгна, предположи, че Теаген е една от обикновените любовни истории на Арсака. Но отдалечавайки се, каза на себе си: „Но не е ли този, когото неотдавна началникът на стражата Митран ми предаде да го водя при Ороондат, за да го изпрати пък той на великия цар, а ми го отнеха бесейците и Тиамид? Тогава насмалко не загубих живота си и успях да се измъкна единствен от тези, които го водеха? Нима ме лъжат очите? Но сега ми е по-леко и виждам почти както обикновено. Освен това чух, че Тиамид бил тук предишния ден и след двубой с брат си получил жреческото звание. Така че той е. Но сега трябва да мълча за откритието си. В същото време нека разбера какво замисля господарката спрямо чужденците.“
17. Това си казваше той, а Кибела се вмъкна при младите и ги завари със следи от сълзите им. Макар че при скръцването на вратата те побързаха да си възвърнат обикновеното държане и израз, от старицата не останаха скрити сълзите в очите на чужденците.
— Сладки деца — извика тя високо, — защо без време плачете, когато трябва да се радвате, когато може да ви облажаваме за щастливата съдба? Арсака изпитва към вас най-добри чувства, за каквито бихте мечтали, и склони да ви приеме на следния ден, а сега нареди да ви приемем най-сърдечно и да бъдем на вашите услуги. Но прекратете този безсмислен и наистина детински плач, огледайте се, съвземете се, подчинете се и отстъпете пред желанието на Арсака.
— Майче — отвърна Теаген, — споменът за смъртта на Каласирид ни наведе на скръб и загубата на неговата бащинска грижа извика нашите сълзи.
— Празни приказки — каза тя. — Каласирид не ви е истински баща. Старецът се е подчинил на природните закони и на възрастта си, а на тебе предстои да спечелиш чрез една личност всичко — първенство, богатство, разкош и удоволствия от разцъфтялата си възраст. Така че, накратко, осъзнай щастието си и се поклони пред Арсака. Само ме слушайте как да се явите пред нея и да я погледнете, когато тя позволи това, как да се държите и да изпълнявате наредбите й. Нейният дух, както знаеш, е величествен, горд и царствен, подпомогнат от младостта и красотата й. Тя не може да търпи неизпълнение на нейните желания.