18. На тези думи Теаген не отвърна и си помисля, че те предвещават нещо неприятно и лошо.
Малко по-късно се появиха евнуси и донесоха върху златни блюда остатъци очевидно от сатрапската трапеза и с надминаващи всякакъв разкош и разточителство.
— С това — казаха — господарката сега поздравява чужденците и дава израз на вниманието си към тях. — И оставиха пред младите всичко и незабавно се отдалечиха.
Двамата, и поради увещанията на Кибела, и от желание да не се покажат нелюбезни, вкусиха малко от сложеното. Това стана и вечерта, и през следните дни.
А на другия ден, още през първия час, същите евнуси дойдоха при Теаген и му известиха:
— Щастливецо, господарката те вика при себе си. Тя ни нареди да те заведем лично пред нея. Ела, за да вкусиш от щастието, с което удостоява малцина, и то рядко.
Той помълча малко и сякаш вдигнат насила, стана и попита:
— Само за мене ли се отнася поканата? Или и за сестра ми?
Те отговориха, че била само за него, а Хариклея тя щяла да приеме отделно (защото сега при нея се намирали някои персийски велможи, но и иначе обичаят бил мъжете да се приемат отделно, а жените по друго време).
Теаген се наведе към Хариклея и тихо й пришепна:
— Това е лошо и буди подозрение.
Но като чу от нея, че не трябва да противоречи, а най-напред да се съгласява и да се показва готов да изпълни всичко, каквото Арсака му нареди, той последва водачите си. На съветите им как трябва да се представи, по какъв начин да се обърне към нея и какъв е обичаят влизащите да се покланят до земята, той не отговори нищо.
19. Когато влезе, тя седеше на висок трон, блестяща в пурпурна златовезана дреха, в блясъка на огърлици и в достойнството на тиара, увенчана с всякаква разкошна украса. Около нея телохранители, от двете й страни седяха велможи:
Теаген не се смути, но сякаш забравил съветите за внимателно държане, които му даде Хариклея, се изстъпи още по-гордо пред големството на персийския разкош, без да се хвърли на земята, нито да падне по очи, с изправена глава каза:
— Поздравявам те, о царствена кръв, Арсака. Присъствуващите се възмутиха, някой промърмори, че Теаген е нахален и самонадеян, защото не пада по очи, но Арсака изрече усмихната:
— Простете му, той е неопитен и е чужденец, като чист елин страда от високомерието на народа си спрямо нас.
В същото време тя свали от главата си тиарата (защото за персите това означава отвръщане на поздрав), макар че мнозина от присъствуващите изразиха недоволството си, и му каза чрез преводач (защото не говореше елински, макар че го разбираше добре):
— Дерзай, чужденецо! Кажи от що се нуждаеш и няма да ти се откаже.
И тя го отпрати, като даде знак на евнусите. Придружиха го телохранители. Ахемен го видя отново и го позна още по-сигурно. Той се учуди, като се досети за причината на прекомерната му почест, но все пак реши да мълчи.
Арсака устрои трапеза за персийските велможи, привидно за да почете тях според обичая, но в същност за нея пиршество беше срещата й с Теаген. Тя изпрати не само част от обичайните блюда на Теаген и спътничката му, но и няколко губера и извезани постилки — сидонски и лидийски ръчни изделия. Заедно с тях изпрати роби за прислуга — момиче за Хариклея и момче за Теаген, двамата йонийци, още съвсем млади.
И пак подкани Кибела да побърза колкото е възможно по-скоро да изведе работата докрай (защото вече не могла да потиска страстта си). Но старицата не само не се отпускаше, но по всякакъв начин подготвяше Теаген. Тя не му откриваше явно кроежите на Арсака, но със заобикалки и иносказания се опитваше да му даде да разбере. Превъзнасяше любезността на господарката към него и красотата й — не само видимата, но и скритата под дрехата, подчертаваше я под някои благовидни предлози. Хвалеше нрава й като приятна, сърдечна и обичлива спрямо миловидни и смели младежи и изобщо искаше да разбере дали той е податлив на любовта.
Теаген хвалеше благоволението на Арсака към него, приятелското й отношение към елините и прочие, и изказваше благодарността си. Но прелъстителните предложения на Кибела, сякаш не разбира загатванията, той нарочно отминаваше. Старицата се задъхваше, като че страда от сърце. Тогава се сети, че той разбира сводничеството й, но виждаше, че дръзко отхвърля опитите й.