И се завърна в своята стая. Тя пропусна вечерта, но през нощта (още от първия ден спеше заедно с Хариклея) помоли девойката да й помага, а на сутринта попита отново Теаген какво е решил. Той ясно й отказа и твърдо заяви да не се надява. Тогава Кибела загрижена притича при Арсака. Когато й съобщи за отказа на Теаген, Арсака нареди да изхвърлят надолу с главата старицата, влезе в спалнята си и се хвърли измъчена върху леглото.
Едва изхвърлиха Кибела из женската стая, синът й Ахемен я видя сломена и просълзена и я заразпитва:
— Да не ти се е случила някаква неприятност, някакво нещастие, майко? Да не би някаква вест да е опечалила господарката? Да не е дошло съобщение от бойното поле за несполука? Да не би етиопците да са поставили натясно господаря Ороондат?
И много други въпроси хитрецът зададе.
— Глупости — отговори тя и отмина.
Но Ахемен съвсем не се отчая, а я настигна, хвана за ръцете, почна да я целува и да моли като на свой собствен син всичко да разкаже.
23. Кибела го поведе със себе си, двамата се усамотиха в един кът на градината и тя му довери:
— На друг не бих изповядала моята и на господарката беда. Но понеже и тя е силно обезпокоена, и моят живот е в опасност (зная, че страстта и лудостта на Арсака ще се изсипят върху мен), затова се принуждавам да говоря. Няма ли някак да помогнеш на тази, която те роди, изведе на бял свят и откърми с ей тези гърди? Господарката е влюбена в този млад човек, който живее у нас, и го люби с някаква непоносима, незаконна и нелечима любов. Аз и тя досега напразно се опитвахме да я уталожим. Затова именно бяха многото любезничения и различни услуги спрямо чужденците. Но този глупав, упорит и надменен младеж отблъсна предложенията ни. Зная, че тя не ще го преживее и ще погуби и мене, защото съм се подиграла с моите обещания и съм я излъгала. Това е, синко. Ако можеш някак да ми помогнеш, съдействувай ми, ако ли не, готви се да погребваш майка си.
— На каква награда, майко, мога да се надявам — запита я той. — Не е време да те лаская, нито чрез недомлъвки и заобикалки да ти говоря за помощта ми, когато си тъй притеснена и почти отчаяна.
— Всичко, каквото желаеш, ще имаш — отговори Кибела. — Заради мене Арсака вече те направи първи виночерпец. Ако си мислиш за по-голямо отличие, не крий. Ще получиш и неизчислимо богатство, ако избавиш нещастницата.
— Отдавна, майко — каза той, — подозирах и разбирах, но мълчах и очаквах да видя какво ще се случи. Аз не се нуждая нито от титли, нито от богатство. Но ако Арсака ми даде за съпруга девойката, наричана сестра на Теаген, тогава всичко ще стане по нейната воля. Аз обичам, обична майко, безкрайно момичето. От своята любовна мъка господарката знае какво и каква е любовта и справедливо ще подпомогне този, който страда от нея и освен това обещава да се посвети на благородното дело.
— В това не бива да се съмняваш — каза Кибела. — Господарката несъмнено ще ти благодари, когато станеш неин помагач и спасител. Впрочем нека ние се опитаме помежду си да убедим момичето. Но кажи по какъв начин ще помогнем на господарката?
— Няма да кажа, преди тя да ми обещае под клетва. А ти не предприемай нищо спрямо девойката. Виждам, че и тя е горда и надменна. Инак ще развалиш работата.
— Всичко ще стане — каза тя, като притича в спалнята на Арсака и падна пред коленете й. — Радвай се — каза. — Всичко ще се нареди според волята на боговете. Само нареди да повикат сина ми Ахемен.
— Нека го извикат — каза Арсака, — ако нямаш намерение пак да ме мамиш.
24. Ахемен влезе и след като старицата разказа всичко, Арсака се закле да ожени сина й за сестра на Теаген.
— Господарко — обърна се към нея Ахемен, — нека занапред робът Теаген спре да се перчи пред собствената си господарка.
— Но как така? — запита го тя.
И той разказа всичко: как Теаген бил заловен според закона на войната станал пленник, как Митран го изпращал на Ороондат, за да го препрати той на великия цар, как Ахемен взел да го води, но го изпусна, понеже бесейците и Тиамид се осмелили да ги нападнат, как самият той едва се измъкнал. След всичко показа на Арсака запазеното писмо на Митран до Ороондат и прибави, че ако са нужни и други доказателства той ще доведе за свидетел и Тиамид.
След тези разкрития Арсака въздъхна. Без да се бави, излезе от спалнята и се отправи за залата, в която обикновено устройваше приемите, и заповяда да доведат Теаген. Щом го доведоха, посочи му Ахемен, който стоеше наблизо, и попита дали го познава. Той потвърди, а тя го попита отново: