Освен това Ефрат не допускаше до него друг освен Кибела — така беше заповядано. А тя идваше редовно. Или показваше, че му носи храна тайно от състрадание и уж от приятелство, а всъщност за да види какво му е настроението при тези обстоятелства, дали изтезанията ще го пречупят. Но той тогава прояви още повече мъжественост и устояваше още повече на мъченията. Колкото и да страдаше телесно, душевно укрепваше в целомъдрието. Гордееше се със съдбата си и се показваше благодарен, че тя му създава толкова мъки, но му дава възможност да докаже любовта и предаността си към Хариклея. Ако и тя научеше за това, би изпитал голямо щастие. А той постоянно зовеше Хариклея — своята светлина, душа и живот.
Кибела виждаше това и макар че беше чула, че желанието на Арсака не беше да измъчва до крайност Теаген (не да го изтезава до смърт, а само да сломи волята му), нареждаше на Ефрат да удвоява мъченията. Но тя усещаше, че не постига нищо и че противно на очакванията опитът й се проваля. Разбираше, че работите й вървят зле. От една страна, я очаква наказание от Ороондат, ако той научи от Ахемен всичко. От друга страна, още преди това Арсака ще я убие, ако узнае, че тя се подиграва над любовта й. Така Кибела реши да се измъкне от затруднението, като извърши някакво голямо зло — ако не изпълни волята на Арсака и не се освободи от заплашващата я опасност, да отстрани доказателствата за всички нейни кроежи чрез смъртта на всички свидетели. Отиде при Арсака и й каза:
— Всички старания, господарко, са безполезни. Този жестокосърдечен човек не се предава, но става все по-нахален. На устата му вечно е Хариклея, с нейното име като с милувка се успокоява. Затова, ако решиш, да изхвърлим, както се казва, и последната котва. И да премахнем пречката по пътя, да премахнем девойката. Научи ли той, че не е жива, вероятно ще се подчини на волята ни, като се откаже от любовта си към нея.
7. Арсака се залови за предложението и към дълго наслояваната ревност се прибави и гневът й, избухнал поради думите на Кибела.
— Имаш право — извика тя — и моя грижа ще бъде да наредя да затрият тази проклетница.
— Но кой ще склони да свърши това? — отговори Кибела. — Въпреки всичката твоя власт убийството без присъда се забранява от персийския съд. Ще ти бъдат нужни много грижи и неприятности, докато измислиш някакви причини и обвинения срещу момичето. И все пак не се знае дали ще ни повярват. Но ако си съгласна (аз съм готова заради тебе и да извърша, и да понеса всичко), с помощта на отрова ще подпомогна твоя план и с магьосническо питие ще премахна съперницата ти.
Зарадвана, Арсака се съгласи и нареди на Кибела незабавно да се заеме за работата. Тя намери Хариклея потънала в скръб и сълзи, размишляваща по какъв начин да сложи край на живота си. (Вече се досещаше за съдбата на Теаген, макар че отначало Кибела се опитваше да я мами и винаги измисляше нови обяснения, защо Хариклея не го вижда и защо той не идва както по-напред в стаята й.)
— О, нещастнице — обърна се към нея, — няма ли да спреш да се изтощаваш и измъчваш излишно? Ето твоят Теаген е свободен и ще дойде днес привечер. Господарката му се ядоса за някакво негово провинение в службата и заповяда да го затворят за кратко време, но днес нареди да го пуснат по случай старинен празник, който тя се готви да чествува, едновременно и по мое настояване. Така че стани, съвземи се и похапни заедно с мене.
— Но как да повярвам? — попита Хариклея. — Твоите постоянни лъжи извикват у мене недоверие в думите ти.
— Във всички богове се кълна — каза Кибела, — че днес ще бъдеш свободна, ще се освободиш от всякакви грижи, само не се изтощавай! След като толкова дни не си яла, бъди разумна и вкуси от храната, която е приготвена нарочно за тебе.
Трудно, но все пак Хариклея повярва. Макар че гледаше с недоверие в обикновената измама на Кибела, донякъде повярва поради клетвата, освен това прие с добро сърце приятните вести. Защото каквото желае душата, охотно го вярва.
И ето възлегнаха и ядоха. Робиня прислужница поднесе чаши със смесено вино. Най-напред Кибела й даде знак да предложи на Хариклея, а след нея взе и самата тя и пи. Още старицата не беше изпила цялата чаша, зави й се свят, тя изплиска останалото и погледна пронизващо прислужницата и падна в гърчове и най-остри болки.