8. Общото смущение обхвана всички присъствуващи и Хариклея, която се опита да повдигне Кибела. Отровата, изглежда, действуваше по-бързо от всяка смъртоносна стрела и можеше да убие дори младеж в разцвета на силите, още повече сега, попаднала в старческото тяло, вече сбръчкано и повехнало, в един миг се разпространи в слабите места. Очите на старицата и крайниците на тялото й станаха след гърчовете неподвижни, кожата й потъмня и се покри с черни петна.
Но, струва ми се, душата на Кибела беше още по-горчива от отровата. И в предсмъртния си час тя не се отказа от коварството си, като със знаци и откъслечни думи посочваше Хариклея като виновница за отравянето.
След като старицата издъхна, оковаха Хариклея и я заведоха при Арсака. Тя я запита сама ли е приготвила отровата и я заплаши с изтезания и мъчения, ако не иска да признае истината. Хариклея представяше за присъствуващите неочаквана гледка. Без униние и уплаха тя се усмихваше и се надсмиваше на това, което става около нея. От една страна, със спокойна съвест нехаеше за набедяването, от друга, гледаше в очи смъртта, щом Теаген не е между живите. Чувствуваше се щастлива, ако другите извършат над нея проклетото дело, на което тя се беше вече решила.
— Чудна жена си — обърна се Хариклея към Арсака. — Ако Теаген е жив, аз не съм виновна за това убийство. Ако той е пострадал от твоите нечестиви кроежи, няма нужда да подхвърляш мене на изтезания. Смятай ме отровителка на своята довереница, която те откърмила и възпитала на такива красиви дела. И убий ме веднага, без да се бавиш. Няма да има нищо по-мило за Теаген, който законно отхвърли незаконните ти намерения.
9. Тези думи вбесиха Арсака и тя нареди да смажат от бой Хариклея.
— Отведете негодницата, както е окована — извика. — Покажете й прекрасния неин любовник, който заслужено е в също такива окови. Оковете й ръце и нозе и я предайте на Ефрат да я пази до утре, за да изтърпи смъртното наказание по присъда на персийските първенци.
Докато я отвеждаха, младата робиня, която поднесе виното на Кибела (тя бе една от двамата йонийци, които по-напред Арсака изпрати за прислуга на младите), било поради благосклонност към Хариклея от съжителството и близостта им, или поради божествена воля, започна да плаче и да стене.
— О, нещастнице! — извика. — Ти не си виновна в нищо.
Околните се учудиха и я принудиха да им обясни думите си. Тогава тя призна, че дала на Кибела отровата, но я получила от самата нея, за да я поднесе на Хариклея. В смущението си пред чудовищното престъпление или объркана от Кибела, която й кимнала да поднесе първо на Хариклея, сменила чашите и дала на старицата чашата с отровата.
Веднага я поведоха към Арсака. Всички се зарадваха на щастливото разкритие, чрез което Хариклея ще се освободи от обвиненията. Състрадание спрямо благородството и красотата изпитва и варваринът. Но когато прислужницата разказа всичко, не последва нищо. Арсака обяви, че и тя изглежда съучастничка, и заповяда да оковат и изправят и нея пред съда. И нареди да свикат за заседание на следния ден персийските първенци, които бяха властни да разглеждат обществените дела и да издават присъди.
На сутринта те дойдоха и заеха местата си. Арсака обвини Хариклея в убийство чрез отравяне. Тя описа подробно деянието, като непрекъснато оплакваше кърмачката си, в чието лице загубила своята най-вярна и привързана помощничка; призова и самите съдии да свидетелствуват как приела чужденката и й дала гостоприемство, а тя така й се отблагодарила. Накратко Арсака се прояви като най-строга обвинителка.
Хариклея никак не се защищаваше, но беше съгласна с обвинението, съгласи се, че тя дала отровата, прибави още, че щяла с удоволствие да погуби и Арсака, ако не я бяха хванали, и още други подобни. Открито нападна Арсака, за да предизвика на всяка цена съдиите да издадат осъдителна присъда.
През нощта в тъмницата тя беше разказала на Теаген всичките си преживявания и също така беше отчасти научила неговите. Уговориха се, ако трябва, да приемат доброволно всяка смърт, само и само да се освободят от непоправимия си живот, от безкрайното лутане и от непримиримата съдба. За последен път, както предполагаха, се прегърнаха. А огърлицата, заедно с която Хариклея беше подхвърлена и която тя носеше тайно със себе си, сега привърза отдолу под дрехата, за да й служи като погребална жертва.
Затова девойката приемаше пред съдиите всяко обвинение, което водеше до смърт, и дори прибавяше нещо от себе си. Съдиите бяха наясно и едва не й определиха най-строгото наказание според персийските закони, но поради външността, младостта и покоряващата й красота я осъдиха на изгаряне.