— Дерзай! — насърчи го Хариклея. — Ние имаме и друг пантарб — предсказанията. Ако се уповаваме на боговете, ще се спасим по-приятно, а ако трябва, ще понесем страданията по-благочестиво.
12. Така обясняваха те положението си и ту плачеха и се уверяваха взаимно, че повече се измъчват един за друг, ту си даваха последни обещания, че ще останат до смъртта си верни в любовта един на друг, като се заклеваха в боговете и настоящата си съдба. Така прекараха нощта.
В същото време Багоас и неговите петдесет конници пристигнаха в Мемфис късно през нощта, когато всичко беше потънало в сън. Събудиха тихо стражите на вратите, съобщиха кои са и веднага бяха разпознати. Отправиха се бързо и безшумно към двореца на сатрапа. Там Багоас разположи конниците в кръг около двореца, за да бъдат готови за отбрана при съпротива. А сам по някакъв страничен вход, известен на малцина, насили затворената леко врата, откри се пред вратаря, поръча му да мълчи и благодарение на опитността си и познаването на обстановката се отправи към Ефрат. Освен туй и луната му помагаше с дрезгавата си светлина. Завари Ефрат на леглото и го събуди.
— Кой е? — изплашено попита той.
— Аз съм Багоас — последва отговорът. — Но нареди да светнат.
Ефрат повика един от робите, които бяха на негово разположение, и му нареди да запали светилника, без да разбужда другите. Когато момчето дойде, оставя светилника на поставката и се отдалечи, Ефрат запита:
— Какво се е случило? Каква нова беда означава изненадващото ти и непредвидено пристигане?
— Излишни са многото приказки — отвърна Багоас. — Вземи това писмо и чети. Но преди туй разчети знака на ей този печат и се увери, че нареждането е Ороондат, изпълни го. Използувай нощта и побързай, за да изпълниш заповедта незабелязано. А дали е разумно да връчиш по-рано писмото на Арсака, реши сам.
13. Ефрат пое писмата и прочете и двете.
— Арсака — каза той — ще се завайка, и без това сега е в крайна възбуда. Вчера по божествена орис я връхлетя някаква треска. Получи висока температура, която я държи и досега, малка е надеждата да оживее. Аз не бих й дал това писмо, дори да е здрава, по-скоро би умряла, заедно със себе си би погубила и нас, но няма доброволно да предаде двамата млади. Но знай, че идваш навреме. Вземи и отведи чужденците. Побързай, колкото можеш, да ги спасиш. Съжали ги, те са напълно нещастни и жалки, понесли хиляди обиди и изтезания, но не по моя воля, а по заповед на Арсака. Иначе изглежда са от знатен произход и както изпитанията, на които ги подложиха, така и делата и; показаха, че са съвсем благоразумни.
След това обяснение го заведе в затвора.
Багоас, като видя младите, макар оковани и вече омаломощени от изтезанията, се изненада от стройността и хубостта им. Те пък помислиха, че това е вече краят и че хората на Багоас идат в този късен час да ги поведат на смърт. За малко се смутиха, но след това се съвзеха и се представиха пред новодошлите с весели и ведри лица, безгрижни и радостни.
Когато Ефрат и тия с него се приближиха и се заеха да премахват дървените колчета, за които бяха привързани веригите, Теаген извика:
— Добре! Отмъстителката Арсака мисли, че ще скрие безчестното си дело в нощта в тъмнина. Но окото на справедливостта е зорко, то открива и изобличава тайните и безчестните дела. А вие сторете, както ви е заповядано. Ако е решено да умрем било от огън, било от вода, било от меч, нека умрем едновременно и от еднаква смърт.
Същото се помоли и Хариклея. Просълзиха се и евнусите (те почти разбраха думите им) и изведоха със сълзи в очите окованите във вериги.
14. След като излязоха из двореца, Ефрат остана там, а Багоас и конниците освободиха младата двойка от многото вериги, а им оставиха само толкова, колкото за сигурност, не за мъчения, покачиха единия и другия на коне, заобиколиха ги в кръг и потеглиха бързо към Тива.
Пътуваха непрекъснато през останалата част от нощта и до третия час на следния ден, без никъде да прегънат колене. Едва когато лъчите на египетското слънце, както става през лято в Египет, започнаха безжалостно да жарят, измъчвани и от безсъние, и поради умората, особено Хариклея, не свикнала на дългата езда, решиха да спрат някъде, за да отпочинат, а конете да поемат дъх и девойката да се съвземе.
На брега на Нил се издигаше височина, около която водата, отбита от правия си път, образуваше полукръгла дъга. Срещу завоя реката вземаше отново първоначалната си посока, така че ограждаше като че ли някакъв полуостров в буйна зеленина, тъй като мястото се напояваше изобилно. Многото трева и растителност даваха богата паша на добитъка. Надвиснали праскови, смокини и други дървета, каквито виреят прекрасно по бреговете на Нил, хвърляха сянка върху моравата. Тук под клоните на дърветата се настаниха Багоас и хората му. Сам той похапна и предложи на Теаген и спътничката му да опитат. Но най-напред те отказаха. Излишно било да ядат тези, на които предстояло да умират. Но той ги разубеди и им съобщи, че ги води не на смърт, а при Ороондат.