Троглодитите изпревариха пешком конниците и нараниха неколцина с прашките си. Но не изчакаха контра нападението и се разбягаха стремглаво към останалите от отреда, които бяха доста назад. Като видяха това персите и като пренебрегнаха своята малобройност, се решиха да ги гонят. Но след като настъпиха малко срещу нападателите, пак се обърнаха в бягство. Част от тях с всички сили пришпориха конете, отпуснали юздите. Всички успяха да избягат — те се скриха в един завой на брега на Нил, като в крепост зад една височина, скрити от погледа на неприятелите.
Само Багоас беше заловен, понеже конят му се спъна, а той нарани единия си крак и не можеше да се движи. Заедно с него паднаха в плен Теаген и Хариклея, защото не искаха да изоставят Багоас — човека, който се отнесе приятелски към тях и щеше, както се надяваха, да се отнася така и занапред. Те слязоха от конете и се надвесиха над него. Може би щях да побягнат, но се предадоха доброволно, след като Теаген припомни на Хариклея оня сън. Той й каза, че това са етиопците — тези, в чиято земя е отредено да пристигнат в ролята на пленници. По-добре е да им се предадат и да се предоставят на неизвестната съдба, отколкото на сигурна опасност при Ороондат.
17. Хариклея беше убедена, че ги ръководи съдбата, и се надяваше на по-добро, като смяташе нападателите по-скоро за приятели, отколкото за врагове. Но не сподели мислите си с Теаген, а само показа, че се подчинява на съвета му.
И тъй етиопците се приближиха. Като разбраха по вида на Багоас, че е евнух и е миролюбив, че младите хора са невъоръжени и оковани във вериги, че блестят с красота и благородство, ги попитаха кои са. При разпита взеха за преводач едни от своите — египтянин, който владееше и персийски, като предполагаха, че пленниците разбират или и двата езика, или поне единия от тях. В качеството си на съгледвачи и подслушвачи, изпращани да разузнават какво се говори и върши, те от опит се бяха научили да вземат със себе си хора, запознати с езика на местните жители и на враговете. Теаген поради дългото си пребиваване в Египет разбра краткия въпрос и отговори, че това е отред на персийския сатрап и че той и Хариклея са елини по рождение, по-напред попаднали в плен на персите, а сега може би за по-добра съдба в плен на етиопците.
И те решиха да ги пощадят и да ги вземат в плен и като пръв и велик трофей да ги предадат на своя цар — Багоас като най-почетната собственост на сатрапа (при персийския двор евнусите са очи и уши на царя — нямат деца и роднини, които да ги отвличат от вярната им служба, но са привързани само към владетеля, който им се доверява), а младите като най-прекрасния подарък, за да станат прислуга в царския двор.
И ги покачиха на коне: евнухът поради раната, а младите поради веригите не можеха да следват бързия ход на отреда.
Това сякаш беше встъплението, или прологът на драмата. Чужденци и пленници, които доскоро гледаха смъртта в очите, бяха по-скоро придружавани, а не водени, охранявани в плен от тези, които малко по-късно щяха да им станат поданици.
Книга девета
1. Докато те се намираха в това положение, Сиена беше плътно обкръжена отвсякъде, сякаш хваната в мрежа от етиопците. Ороондат, още преди да разбере, че етиопците приближават, че са отминали Праговете и се насочват към Сиена, малко преди тях влезе в града, затвори вратите, разположи по стените въоръжени стрелци и метателни машини и очакваше да види какво ще се случи по-нататък. Етиопският цар Хидасп още от по-напред разузна, че персите тръгват към Сиена, и реши да ги изпревари и нападне, но пристигна твърде късно. Тогава насочи войската си срещу града и го обгради плътно с войска, на вид непреодолима, и изпълни тясната равнина на Сиена с много хиляди мъже, оръжия и впрегатни животни. Тук го намериха съгледвачите и му доведоха пленниците.
Той се зарадва на външността на младите и още оттогава, без да ги познава, от някакво вътрешно чувство, се показа добре разположен към тях като към свои. Но най-много се зарадва от доброто предзнаменование, че ги водят във вериги.
— Великолепно! — извика. — Боговете ни предават неприятелите оковани като първа плячка. И тези — продължи той — като първи военнопленници нека останат живи за победното свещенодействие. Да се запазят, както повелява етиопският закон от деди, за жертвоприношението пред местните ни богове.