9. Така прекараха два-три дни, през които като знак на мир сиенците разтвориха вратите, а етиопците свалиха оръжието. Беше настъпило негласно примирие, стражата и от двете страни стоеше безучастна, повечето от гражданите се отдадоха на веселие. Времето съвпадна с Нилските тържества, най-големия празник у египтяните, чествуван през време на лятното слънцестоене, когато водите на Нил се покачват, и тачен от египтяните над всички други празници по следната причина:
Египтяните изобразяват Нил като бог и го смятат за най-великия от всемогъщите. Те възвеличават реката като подражател на небето, понеже без облаци и дъжд им напоява орната земя и винаги редовно всяка година се разлива. Това вярва простолюдието. Но обожествяват реката за следното: вярват, че битието и животът на хората идват от сливането на влажното и сухото първоначало. Смятат, че другите елементи съществуват заедно с тях и произлизат от тях. Нил бил влажният елемент, а тяхната земя другият. Ето това е вярването на народа. А посветените поучават, че земята е Изида, а Нил — Озирис, с тези имена те наричат действителни неща. Богинята тъгува при отсъствието на Озирис и се радва, когато той е заедно с нея, а когато не се явява, тя пак го жали и ненавижда Тифон като негов враг. Никой от естествоведите, мисля, и от богословите не разкрива пред непосветените дълбокото значение на нещата, но го съобщава във вид на мит, а пред посветените в мистериите разкриват тайните чрез огненосната светлина на истината.
10. Нека се приема благосклонно казаното и нека се пазят със страхопочит и мълчание по-дълбоките тайнства, а сега да продължим със събитията в Сиена. Щом започна празникът на Нил, жителите на града се посветиха на жертвоприношения и на обредни тайнства. Макар че поради заобикалящите ги опасности те изпитваха тежки телесни страдания, и при съществуващите условия те не забравяха религиозното благочестие.
Ороондат изчака полунощ, когато сиенците след угощението тънеха в дълбок сън, и изведе войската си, след като тайно определи на персите времето и вратата, през която да излязат. Той предварително нареди на всички десетници да оставят на самото място конете и добитъка от обоза, за да се освободят от неудобството и да не разбере никой от шума какво става, а да вземат само оръжието си и всеки по дъска или греда.
11. Когато се събраха на уречената врата, той нареди да наслагат напреки върху тинята една до друга дъските, които носеше всяка десетка, като стоящите отзад непрекъснато ги предаваха една след друга на предните. Така преведе като по мост много лесно и много бързо множеството. Етиопците не бяха се постарали да поставят стражи и спяха безгрижно. И така Ороондат, щом стъпи на твърда почва, тайно поведе в бяг до задъхване цялата войска към Елефантина. Въведе я в града, без да срещне съпротива — на изпратените от Сиена двама перси беше заповядал да очакват всяка нощ пристигането му. И когато те чуха уговорената парола, веднага разтвориха пред него градските порти.
С настъпването на деня сиенците научиха за бягството. Най-напред всеки забеляза, че са напуснали дома му квартируващите у него перси, след това в разговори се уведомяваха един други и накрая забелязаха дъсчения мост върху мочура. Отново изпаднаха в безпокойство, очаквайки да бъдат обвинени във второ и по-тежко нарушение, че след такава пощада се показали неблагодарни и подпомогнали персите в бягството им. И решиха да излязат всички навън от града и да се предадат на етиопците, като ги уверят с клетва, че не знаели, и да измолят, ако могат, милостта им. И така събраха се стари и млади, взеха в ръце клонки като знак на молба и със запалени светилници и факли, държейки пред себе си вместо херолдските жезли свещените статуи на боговете, се отправиха през дъсчения мост през мочура към етиопците. На известно разстояние от тях паднаха на колене като молители и по уговорен знак нададоха общи жални стонове за състрадание. За да умилостивят още повече етиопците, пуснаха на земята пред себе си малки дечица и ги оставиха да се придвижат, както могат, за да смекчат чрез доверчивите и невинни същества гнева на етиопците. Децата от смущение и незнание какво става, а може би и изплашени от непрекъснат вик, изоставяха родителите и гледачите си и тръгва: с пълзене към неприятелите, а други се обръщаха назад с неуверени стъпки и с предизвикващ състрадание плач, сякаш съдбата им внушила този начин на молбата.