6. Тогава през цялата нощ преминаваха реката едни на едно, други на друго място, посрещаха и славеха Хидасп като бог. Това правеха далеч извън града. Малко по-напред от свещеното поле го поздравиха с ръкостискания и целувки гимнософистите, а Персина след тях в преддверието на храма отвътре на оградата. Там на колене възнесоха благодарствени молебствия за победата и щастливото завръщане, след което излязоха вън от оградата и се запътиха към мястото на общонародните жертвоприношения. Седнаха вътре във вече приготвената на полето палатка. Тя беше разгъната върху четири току-що отсечени тръстики, които като четири колони носеха от всеки ъгъл цялата постройка. Отгоре те се подвиваха заедно в арка съединяваха се помежду си чрез сплетени палмови клонки и служеха за покрив. Наблизо в друга палатка стояха върху високи поставки статуите на местни те богове и герои — на Мемнон, Персей и Андромеда, които етиопските царе смятат за свои прадеди. Под тях — образите на боговете оставаха над главите им — седяха на по-ниски седалки гимнософистите. Около тях бяха построени фаланга от тежковъоръжени с вдигнати допрени един до друг щитове, за да възпират народа и да пазят свободно за жертвоприношенията мястото по средата.
Хидасп произнесе пред народа кратка реч, в която съобщи за победата и постигнатия за цялата страна успех, след това заповяда на жреците да започнат жертвоприношенията.
Бяха високо издигнати три олтара, от които двата, на Хелиос и Селена, съединени, а третият, малко по-настрани, на Дионис. Върху него колеха всякакъв вид животни. Понеже, мисля, богът беше общо почитан, го умилостивяваха с най-различни жертви. На двата олтара докараха четири бели коне за Хелиос — на най-бързия от боговете да се принесе най-бързото животно, и за Селена два бика — на близката до земята богиня принасяха животното, което служи при обработката на почвата.
7. Още докато се вършеше това, из един път се надигна някакъв смесен сподавен вик като от стекло се безбройно множество хора.
— Да се изпълни бащиният обичай! — крещеше тълпата наоколо. — Да се изпълни за народа законната жертва, да се принесе на боговете първата военна плячка!
Хидасп разбра, че искат човекозаколение, което според обичая се извършва над пленници само след победа над чужди племена. Той даде знак с ръка и обяви с жест, че веднага ще бъде задоволено желанието им, и нареди да доведат от вече определените за това пленници. Доведоха и останалите, също Теаген и Хариклея, освободени от веригите и увенчани. Всички, както е естествено, бяха унили, но по-малко Теаген.
Само Хариклея с ведро и усмихнато лице гледаше продължително и съсредоточено Персина, така че и тя се развълнува от нейния поглед.
— Съпруже — каза тя с дълбока въздишка, — каква девойка си избрал за жертва! Не зная дали съм виждала такава красота. Какъв възвишен поглед! Как гордо понася съдбата си! Какво състрадание извиква цветът на младостта и! Ако беше жива моята единствена дъщеря, която за жалост загубихме, тя щеше да бъде на нейните години. О, ако можеше, мили съпруже, да спасим девойката! За мене ще бъде голяма утеха да я взема за прислужничка. Може би нещастницата е елинка, по лице не изглежда на египтянка.
— Да, тя е от Елада — отвърна Хидасп — и от родители, които сега щяла да назове, но не ще може да ги покаже, макар че обеща. Но да я освободим от жертвоприношението е невъзможно, макар че го желая. И самият аз не зная защо се вълнувам и изпитвам някакво състрадание към девойката. Знаеш, че законът предписва да се довежда и принася в жертва на Хелиос мъж, а на Селена — жена. И понеже нея я доведоха като първа пленница и тя е определена за сегашната жертва, народът ще бъде непреклонен. Единственото нещо, което би могло да я спаси, е, както знаеш, пред жертвеника да бъде уличена в общуване с мъж, защото законът повелява да се принася на богинята, както и на Хелиос, чиста жертва. Колкото до жертвата на Дионис, за закона е без значение. Но виж, ако жертвеникът покаже, че тя се е сношавала с някой мъж, няма да бъде прилично да я приемем у дома.
— Но дано бъде уличена — извика Персина, — само да се спаси! Пленничеството, войната и дългото отсъствие от родината могат да извинят такава погрешна стъпка. Особено при нея красотата е сила против нея самата, ако й се случи нещо подобно.