— Джон, Елиза… — обърка се Хикси.
— О, това ли. Имената не са проблем, ще трябва да те кръстим някак. Вече не си робот. Ние бяхме Зети и Уайти, но решихме че това не са подходящи имена за човешки същества. Но първо да те облечем, ето донесли сме ти костюм. Облечи го! Дъщеря ми е още малка за подобни сцени.
— Благодаря. — смутолеви Хикси.
— Как да го кръстим, Джени?
— Питър, може ли Питър? — извика момиченцето.
— Питър, харесва ли ти?
Хикси повдигна безразлично рамене. Питър навлече костюма и дръпна ципа. После се ухили.
— Добре дошъл сред нас, Питър. — каза Елиза и женският й глас потъна сред дебрите на съзнанието му. Изведнъж почувства пареща болка в началото на панталоните си.
— Ооо, по-спокойно мой човек. — каза Джон установил, че краят на погледа му се разбива директно в деколтето на Елиза. — Е, ще се разберем някак си. Да тръгваме.
— Но Пин? — попита объркано Питър.
— Кой е Пин?
— Пин, Създателя.
— За какво говори той, Елиза? Имаш ли някаква представа?
— Не. — каза Елиза.
Питър им разказа набързо за Пин и за параклиса, за жертвеника и енергопреносителите.
— Господи каква лудост. — извика възмутено Джон. — Знаех си, че нещо не е наред. Толкова време се забави. Но лагерът ни е толкова далече — на юг от тук климатът е много по-мек, пък и Джени бе твърде малка, за да я оставя сама с майка си — изпъшка тежко сякаш самият Бог е стоварил небето върху него. — Значи, той се е възприел като Създател, каква лудост. Имаш късмет, че си жив приятел иначе сега можеше да си съвсем друг. Този твой Пин е решил да замени съзнанието ти с неговото собствено.
— Ужас! — каза Питър, сякаш наистина го мислеше. — Къде са останалите?
— Кои са останалите?
— Останалите роботи. — каза изнервено Питър. — Без тях нямаше да мога сам да направя параклиса.
— Най-добре да отидем до този твой параклис и да го видим.
Питър ги заведе и заедно с Джон се промъкнаха през дървената врата.
— Голям е, — каза с възхита Джон. — Всичките тези камъни и трупите…
— Да, всичко сме домъкнали ние, тоест те… Параклиса построих аз.
— Имаш предвид роботите, които са налягали по земята. Какво държат?
— Това са енергопреносителите. Пин беше заповядал никой да не стъпва зад иконостаса освен мен. Останали са без капчица енергия.
— Той ги е контролирал. — каза замислено Джон. — Доколкото разбирам, твоят Пин е искал те да се жертват за него, за да се почувства повече създател. Но той никога не би могъл да убие човек. — каза Джон проправяйки си път към иконостаса, като прескачаше налягалите по земята метални трупове. — Каква наивна машина.
— АМИ АКО ГРЕШИШ?
— Пин? Това ти ли си? — извика Питър.
— КАЗАХ ТИ ДА НЕ ВОДИШ НИКОГО ТУК!
— Джон е човек.
— ЗА МЕН Е НАРУШИТЕЛ И ЩЕ БЪДЕ НАКАЗАН!
— Как?
— ЩЕ ВИ ОСТАВЯ ТУК! ЗАВИНАГИ!
— Ние сме хора, Пин. Не можеш да ни заповядваш.
— ЗАРАДИ НЕГО ЩЕ УМРЕШ И ТИ!
— Не можеш!
— ТИ САМО ГЛЕДАЙ!
Камъните се разклатиха и гредите изведнъж се огънаха под тяхната тежест. Първият от тях се срути точно върху жертвеника. „Навън са жените“ — ужаси се Питър.
— Бягай, Джон! — изкрещя Питър. — Бягай бързо навън! Аз ще се опитам да го спра.
— Не мога! — извика Джон. — Вратата е заключена.
— Господи! — извика Питър и в отговор на молитвите му един камък се срути до десният му крак.
— Какво ще правим, той е решил да ни погребе тук. — завайка се Джон. — Целият кораб се тресе.
— Помогни ми! — изкрещя Питър. — Хвърли ми един енергопреносител!
Джон се наведе, прикривайки главата си с едната ръка, докато с другата извършваше кощунственото деяние. Той отне една от плоските кутийки и я подхвърли на Питър. Последният се опита да отмести камъка от жертвеника, но той беше прекалено тежък, като своевременно параклисът се люлееше подобно на малка гондола в средата на океанско течение.
— Това трябва да е тук. — изкрещя Питър и със сетни сили отмести камъка, който преди доста време беше положил сам и то с лекота. — Видя отвора и пъхна там енергопреносителя. — Електричен извод, така си и мислех.
Питър погледна индикатора върху енергопреносителя, който трябваше да покаже края на зареждането му.
— Най-сетне. — извика той.
— ОТКАЖИ СЕ! ТЕ НЯМА ДА ТЕ ПОСЛУШАТ!
— Ще видим. — извика Питър и се завтече към най-близкия робот, но устремът му бе внезапно преустановен от един камък, който падна върху робота и измачка бронята му. Питър подскочи като ужилен и се стовари върху следващият. Върху неговата броня се белееше едно „А“. — Да видим, Ейти, ти ще ме послушаш ли. — изпъшка той и натика енергопреносителя в слота. — Събуди се!