Стърн бе едър петдесетгодишен афроамериканец с едва забележими побелели коси на слепоочията. Бе завършил с отличие Военновъздушната академия и бе прекарал хиляди часове като командващ пилот на Ф-16, стотици от тях в битки. Когато приключи тази част от военна си служба, защити докторантура в Уест Пойнт. А през последните три години – след като изборът му бе одобрен единодушно от Конгреса през 2016 – ръководеше Северното командване на Щатите и Центъра за отбрана на северното въздушно пространство (НОРАД).
От своя пост във ВВБ "Питърсън" в централно Колорадо генерал Стърн имаше под свое ръководство трийсет и осем хиляди служители, занимаващи се с мониториране и опазване на американските интереси в една зона от двеста до две хиляди и петстотин мили височина, пространство, което по своя обем надхвърляше това на цялата планета.
Ако го попитаха, щеше да признае, че най-сложната му задача е отглеждането на четирите момичета – заедно с жена му, изследовател в Катедрата по психология на Денвърския университет.
У дома гласът на Стърн бе само един сред многото. На работа обаче той говореше от името на триста милиона американски граждани.
При инструктажа в първия ден от постъпването му на служба Стърн бе осведомен за дванайсет действащи свръхсекретни програми с изключително значение за националната сигурност. Сред тях бе и една на име "Проект «Горски пожар»", създадена непосредствено след инцидента с щама "Андромеда", което било преди петдесет години. "Горски пожар" изглеждаше дребна и незначителна в сравнение с китайските амбиции и огромните количества ядрен материал, разпилени на орбита. Ала за времето на неговата служба нито една програма не беше по-голям трън в задника от "Горски пожар".
Работата по микрочастиците на "Андромеда" бе претърпяла развитие от чисто научен експеримент до истинска тайна надпревара във въоръжаването, каквато светът не помнеше във времената след Студената война. В резултат от това проектът "Горски пожар" се бе разраснал до степен да погълне непропорционално голямо количество ресурси. Беше непосилно усилие да бъдат скрити от вниманието на обществеността десетките му подпроекти, струващи милиарди долари и милиони човекочасове.
Всичко това тежеше на плещите на генерала.
В едно по-късно интервю той бе описал работата си като "да се чувстваш като Атлас, сам и смазан от тежестта на цялата планета – и никой да не знае какво опазваш, камо ли защо. Дори моите дъщери".
Сред секретните програми "Вечна бдителност" заемаше периферно място. С течение на времето страховете от спонтанна мутация на щама се бяха разсеяли. Много по-важно сега бе да се следят нарастващите военни възможности на враговете на държавата.
По типично човешки маниер сферата на внимание се бе преместила от намесата на извънземни фактори към действия на държави (съюзнически или вражески), които неизбежно бяха узнали за смъртоносната версия на ЩА-1, както и за нейния поглъщащ пластмаса братовчед ЩА-2.
И двата варианта бяха доказали по свой начин колко са опасни.
ЩА-1 бе почти винаги смъртоносен при вдишване. Относително безвредният му вариант ЩА-2 бе еволюирал спонтанно в лабораторията на "Горски пожар" и се бе озовал доста бързо в горните слоеве на атмосферата, превръщайки почти всички пластмасови изделия в прах – с което бе предизвикал забавяне с десетилетия на американската космическа програма. ЩА-2 също така бе станал достояние на всяка нация, развита достатъчно, за да изпрати горе апарати и да го прибере.
Нито един друг вариант на "Андромеда" – естествен или изкуствено създаден – не бе засичан след това, въпреки че бяха извършвани многобройни опити.
И ето че сега сигналът, от който Стърн се бе опасявал десетки години, бе пристигнал от съвсем неочаквана посока – не от агенти, следящи Китайската национална космическа програма, нито от шпиони, пратени да разследват епидемии по целия свят, или от заровена дълбоко под повърхността на Невада тайна лаборатория.
Сигналът бе дошъл от "Вечна бдителност".
В своя личен кабинет във ВВБ "Питърсън" Стърн в началото бе реагирал на тревожния сигнал от полковник Хопър с леко раздразнение. Въпреки че фалшиво-позитивните данни по правило биваха отсявани, преди да стигнат до него, той реши, че става дума тъкмо за такъв, преминал през ситото.
Генералът прогони с едно движение нелепия скрийнсейвър на котенца, изстрелващи дъги от устите си (подарък от най-малката му дъщеря), и прие информацията от Хопър. Докато на екрана се редяха образи от аномалията, той се облегна в стола, сплете пръсти на корема си и затвори обезсърчено очи.