Ведала бе посветила живота си на изучаването на топографията на наноскопските структури и създаването на достатъчно миниатюрни модели, за да се поберат на главата на топлийка (заедно с толкова ангели, колкото биха искали да танцуват отгоре). Знаеше, че човечеството може да открие огромни потенциали в царството на наномащабите. Още след първия разговор със Стърн Ведала бе твърдо решена да разкрие тайните на мистериозния микроорганизъм.
Досега всички изследвания бяха придружени от невероятен успех.
Най-гениалното ѝ хрумване бе да постави в пряк контакт двата щама на "Андромеда". Като проследи резултатите от този експеримент в наномащаб, тя установи, че всеки от двата щама игнорира присъствието на другия. Като близки братовчеди, двата организма, изглежда, бяха сключили помежду си неконкурентно съгласие.
Всъщност ЩА-1 и ЩА-2 бяха невидими един за друг.
След като стигна до този извод Ведала успя да създаде аерозолно покритие с наноструктура, имитираща профилите и на двата щама, създавайки повърхност, еднакво нереактивна и за двете "Андромеда". Изобщо не ѝ хрумна да дава името си на своето творение и вместо това защитното вещество бе кръстено "аерозолизиран нанокристалинов инхибитор на «Андромеда» на целулозна основа".
До момента аерозолът се използваше за защита на нискоорбиталните шпионски сателити от ЩА-2. По същество това бе първата, макар и малка победа на човечеството над този странен поглъщащ пластмаса микроорганизъм след десетилетия строго засекретени проучвания в различни лаборатории. Сега за Ведала бе дошло време да изпита своето творение лице в лице с първата документирана проява на "Андромеда" в "диви" условия. И тя не възнамеряваше да се проваля.
Наближаваше пладне. Всички останали членове на нейния екип вече бяха пристигнали, изтръгнати от обичайната си среда, за да бъдат захвърлени сред джунглите на Амазонка.
Всички бяха пристигнали навреме, с изключение на един – доктор Джеймс Стоун.
Със своята специалност роботика Стоун едва ли би могъл да бъде полезен с каквото и да било на мисията. Според Ведала той трябваше да бъде заменен от микробиолог или бактериолог. Всеки допълнителен специалист със своя област би бил от по-голяма полза. И въпреки това генерал Стърн бе настоял да включат Стоун.
Застанала на брега на кална река без име, Ведала ясно осъзнаваше какво е заложено в тази операция. Знаеше и какво я предхожда. По тази причина имаше своя идея защо бяха спуснали Джеймс Стоун с парашут в екипа ѝ.
Докато Стоун си събираше багажа, Ведала плю на земята, обърна се и отиде да доогледа сандъците.
Ведала бе сираче и дължеше успеха в живота си на собствените си ръце. Смяташе, че Джеймс Стоун, син на прочутия учен Джереми Стоун, е бил добавен към екипа по причина, която никога не би сметнала за достойна за уважение – семейния му произход.
ОБЕДНА ОПЕРАТИВКА
Пенг У гледаше мълчаливо как другите трима учени събират и проверяват багажа от грубо разчистената площадка. Макар, разбира се, да знаеше английски, както и френски и немски, тя намираше мълчанието за най-подходяща реакция в компанията на европейските си и американски колеги. Беше прочела досиетата на участниците в групата (както американските, така и тези от КНА), ала все още почти не познаваше колегите си.
Само Харолд Одиамбо, възрастният чернокож американец, я караше да се чувства спокойна. Говореше бавно и натъртваше на всяка дума. И макар често да се подсмихваше под дебелите си кръгли очила, рядко си позволяваше да демонстрира белотата на зъбите си в безсмислени усмивки.
Пенг си даваше сметка, че със своя остър ум и проницателни черни очи вероятно изглежда твърде сурова и неотстъпчива за западняците, особено цивилните. Това не я притесняваше. Според нея смущението им се дължеше по-скоро на военния ѝ чин и назначението ѝ тук, отколкото на културни различия.
Като малко момиче в Ченгджу родителите ѝ често отсъстваха – командировани от КНА в различни краища на Китай. Оставена на грижите на дядо си, тя бе започнала да страда от паническо разстройство от раздялата, което скоро прерасна в припадъци. За да я разсее, старецът се зае да я запознава с правилата на древната игра уейки (известна на Запад като "го"). Обясни ѝ, че играта е като живота – всяка произнесена дума, всяка емоция, издадена с жест или израз на лицето, представлява ход. И че като контролираш ходовете си, можеш да овладееш тревогите си и да победиш в играта.
Пенг У откри, че много ѝ допада да побеждава, както в играта, така и в живота.