Ведала изгледа присъстващите и продължи:
– Предполагам, всички вече сте прочели осведомителното ми писмо и сте се запознали с документите от специалната директория, пратени от Министерството на отбраната…
Джеймс Стоун вдигна ръка и Ведала млъкна, стиснала недоволно устни.
– Да?
– Извинете, че ви прекъсвам, доктор Ведала, но не съм получавал осведомително писмо.
Ведала изпръхтя колкото от раздразнение, толкова и за да прогони падналата пред очите ѝ къдрица.
– Разбира се, че не сте. Вие бяхте… добавен по-късно.
– О, не знаех…
– Вината не е ваша – тросна се тя по-рязко, отколкото възнамеряваше. – Генерал Стърн, нашият храбър предводител, уточняваше последните подробности за тази експедиция и аз не бях в течение на цялата информация, с която разполага. Можете да се запознаете с детайлите, докато се придвижваме – почти е време да потегляме на път. Става въпрос за проект "Горски пожар", така че си давате сметка какво е заложено.
– Съдбата на света… – добави с усмивка Одиамбо.
– Нищо чудно да не сте далече от истината – каза Ведала. – Първа точка от дневния ред: обсъждане на ситуацията. Преди двайсет и шест часа един картографиращ терена дрон е засякъл ъ-ъ… постройка навътре в джунглата, на около трийсет мили оттук. Аномалията е с височина близо седемдесет метра и се е появила през последните две седмици насред непроходими джунгли, без наблизо да има пътища или площадки за кацане. А сега за причината, поради която ние сме тук. Данните от извършената масспектрометрия говорят за химичен модел, съвпадащ с този от първия инцидент с "Андромеда". Някакви въпроси?
– Нов източник на зараза – каза замислено Одиамбо. – Но защо ще е локализиран тук, толкова далече от всичко?
От сателитния телефон долетя гласът на Клайн:
– Преди шест месеца китайската космическа станция "Тиенгун-1" се разпадна в атмосферата точно над Бразилия. Парчета от нея са се разпръснали чак до Атлантическия океан. Ние смятаме… американците смятат, че китайците може да са експериментирали с "Андромеда".
Пенг, изглежда, очакваше тези думи. Тя се изпъна още повече и огледа бавно присъстващите с безизразно лице. Обвинителният тон на Клайн не бе останал незабелязан и отговорът на Пенг, когато заговори, изглеждаше предварително подготвен:
– Разбира се, аз не разполагам със сведения по въпроса – каза тя. – Но случката едва ли е безпрецедентна, като се има предвид колко много са международните изследвания за изучаване на "Андромеда" в условия на микрогравитация.
Ведала кимна и се подсмихна. Пенг несъмнено намекваше за съществуването на лабораторния модул "Горски пожар" на МКС, но поне бе готова да приеме действителността – тъкмо заразено парче от разпадналата се китайска космическа станция бе най-вероятната причина за огнището в джунглата.
– Каквато и да е причината за появата на аномалията, става въпрос за огромна постройка, издигаща се насред дивите джунгли, с химичен състав, притежаващ високо сходство с "Андромеда". Според нашия план трябва да навлезем в зоната на карантина и да узнаем какво е това нещо, преди да стане по-голямо. Благодарение на първия проект "Горски пожар" ни е известно много повече, отколкото на хората, пристигнали в Пидмънт. Разполагаме с респиратори и специален аерозол, които да ни защитят, и имаме детектори за токсини, работещи непрестанно.
– Изненадан съм, че военните вече не са хвърлили атомна бомба над това място – просто по рефлекс – подхвърли Стоун и това вероятно бе опит за шега.
Ведала се намръщи недоволно.
– И да започнат война? Доктор Стоун, не сме на територията на Съединените щати. Този път заразата не е плъзнала в задния ни двор. Нямахме късмета да…
Едва сега Ведала забеляза промяната в настроението на Стоун. Той бе извърнал глава и страните му бяха потъмнели от гняв. Изведнъж тя осъзна колко грубо са прозвучали думите ѝ.
– Очевидно случилото се в Пидмънт не може да се определи като късмет. Но този инцидент се случва на едно от най-чувствителните в екологично отношение места на земята, което силно ограничава възможностите. Намираме се в защитен резерват, район, където според бразилските закони местните племена трябва да живеят необезпокоявани. Харолд би могъл да обясни по-подробно.
– Тя е права – каза Харолд Одиамбо. – Това е Terra Indigena. Туземците, които живеят тук, са напълно изолирани от света и оцеляват без особени усилия, използвайки предимно технологии отпреди Каменната ера.
Разпери ръце към дърветата.