След дълго изтощително ходене Стоун видя сложен напряко на пътеката клон – като знак, който сякаш казваше: не продължавайте.
Започваше да подозира, че групата им е под наблюдение. Във всеки случай беше сигурен, че Бринк и хората му пазят някакви тайни. Но без доказателства нямаше как да ги обвини.
Поне засега.
И макар впоследствие подозренията му да намериха потвърждение, с напредването на деня Стоун откри, че това е най-малката от грижите им.
– Доктор Ведала! Ей, всички! Открих нещо! – извика Стоун, но гласът му почти потъна в провисналата зелена стена на растителността. – Спрете, ако обичате. Елате тук.
Движещите се в колона по един учени предадоха нареждането напред и спряха. Уморени и изкаляни, те се събраха около Стоун. Специалистът по роботика беше запъхтян, вдигнал пред себе си висящия на шията му таблет. Сержант Бринк също дойде и се изпъна, загледан в тях. Очевидно бе раздразнен от забавянето, но не каза нищо.
На светещото екранче се виждаше серия от почти еднакви точки, прострени в неравна линия на стотина метра напред. Нито една от точките не бе на пътя пред тях, но разпръснатата им линия пресичаше тяхната посока. Стоун размаха пръст и прати "канарчетата" на разузнаване. Появиха се нови точки, в лъкатушеща линия навътре в джунглата.
– Погледнете – каза Стоун. – Тези обекти са почти с еднакъв размер. Разположени в две приблизително успоредни линии.
Одиамбо се наведе над екрана и прокара мазолест пръст по линията точки. В ъгъла на малкия екран се виждаха някакви черни буци, разпръснати по повърхността на джунглата.
– Дърветата не растат така. В права линия.
Докато Стоун разглеждаше изображението, на екрана изникнаха нови точки.
– Всъщност те не са подредени в редица. Не точно. Вижте как се извиват. Каквото и да е това там, то е разположено в две успоредни дъги.
В този момент някъде напред отекна изстрел.
Приглушеният звук заглъхна бързо, но в джунглата незабавно се възцари неестествена тишина.
– Стойте тук! – извика Бринк и се затича по пътеката напред. Учените се спогледаха разтревожено и сетне го последваха. Стоун вървеше отзад и не сваляше поглед от екрана. Внимаваше най-вече за следи от токсини.
Прескочи последен високите корени на една капока, спря при останалите от групата и погледна невярващо.
Пред тях точките от екрана се бяха превърнали в черни мъхести купчинки – мъртви маймуни ревуни, подредени в неравна линия, с помътнели незрящи очи и оголени зъби. Зад ревуните различи и няколко вълнести маймуни с характерната им мека червеникава козина.
Бринк изруга и повика двамата скаути, единият от които все още държеше пушката пред себе си. Матисът отвръщаше ядосано с приглушен глас, а Бринк продължаваше да му се кара ядно.
– Какво е станало? – попита Ведала.
– Каза, че отървал една от тези от мъките ѝ – отвърна Бринк.
– Хубаво. Повикайте хората си. Ще останем, докато се ориентираме в обстановката – заповяда Ведала тъкмо когато Бринк се отправи към най-близкия труп.
– Сержант, останете на мястото си! – извика му заповедно Ведала.
Едрият мъж измина още няколко крачки, но после размисли, махна на матисите да се съберат при него, върна се и се подпря на едно дърво. После свали модифицирания автомат от гърдите си и се зае да го почиства с омазнен парцал.
Ведала се обърна към учените и заговори настойчиво:
– Нещо е убило тези животни. Трябва да узнаем какво, и то бързо.
Джеймс бе приклекнал до един от гигантските корени и не откъсваше поглед от таблета. С няколко бързи движения разпрати "канарчетата" да огледат района с труповете и тихото жужене на роторите им бе единственият шум в джунглата.
– Не засичам въздушнопреносими токсини – докладва Джеймс.
Ведала присви очи и огледа мъртвите животни. Матисите се бяха скупчили и разговаряха оживено, но не правеха опити да продължат. Пенг вече бе извадила портативната си лаборатория от изкаляния сандък и разопаковаше инструментите от стерилните вакуумизирани торбички с китайски надписи.
Одиамбо, който също се оглеждаше замислено, започна да разсъждава на глас:
– Тези примати не са еднакви. Разделени са по видове. – И вдигна поглед към короните на дърветата.
– Изпопадали са. Прескачали са от клон на клон. В две редици.