След като размени няколко думи на португалски с матисите, Одиамбо се обърна към групата.
– Казват, че черните се движат по-бързо от червените. Вероятно затова са стигнали по-далече. Освен това можем да определим и посоката, в която са се движели.
– Бягали са от нещо – каза Ведала.
– Ако линиите са концентрични дъги – добави Пенг, – това означава, че са бягали от едно и също нещо – от една определена точка насред джунглата.
– Нашата аномалия? – попита Одиамбо.
– Ще видим – отвърна Стоун и чукна екрана с пръст. – Мога да използвам радиуса на дъгите, за да определя точката на началото.
По команда на Стоун дроновете набраха височина и трепкащите им телца достигнаха долния край на зеленото покривало. От височина двайсет метра редиците трупове на примати се подредиха в ясно очертани успоредни дъги.
Стоун разшири обхвата на картата. Всеки труп бе представен от черна точка. Движейки пръст, той съедини точките, докато не описа неравен кръг.
Точно в центъра лежеше тяхната цел.
– Доктор Одиамбо е прав – рече Стоун. – Бягали са от аномалията.
Стоун вдигна глава и с изненада установи, че Ведала е клекнала до него и бузата ѝ е притисната в неговата, докато разглежда образа на екрана. Картината от камерата в ъгъла показваше лицето на озъбена мъртва маймуна. Езикът ѝ стърчеше, изцапан с нещо като черна пепел.
– Какво е това, по дяволите? – попита Ведала и погледна Стоун. После осъзна колко е близо до него и се дръпна толкова рязко, че се спъна в един корен. С изненада установи, че бузите ѝ са се изчервили под плътния слой пот и мръсотия.
– Има нещо в устата – побърза да вметне Ведала, за да прикрие смущението си. – Трябваше веднага да го провериш. Може да е източник на зараза.
Коленичила наблизо в калта, Пенг вече приключваше със сглобяването на мобилната лаборатория.
– Ще ви кажа какво е. Но ми трябва проба.
Учените се спогледаха и дори матисите настръхнаха в очакване някой друг да се предложи за доброволец.
– Аз ще го направя – заяви Ведала, бръкна в торбата на колана си и извади респираторна маска. Нахлузи маската на устата и носа си. Беше тъмносиня и гладка, с два цилиндрични черни филтъра от всяка страна. След като си сложи и оранжеви нелатексови ръкавици, тя взе от Пенг комплекта за образци и тръгна към най-близкия труп.
– Изчакай ме – подвикна Стоун и също нахлузи респиратор. – И аз ще дойда.
Обгърнати в облак от над десет "канарчета", двамата пристъпваха през сенчестите шубраци. Останалите ги наблюдаваха мълчаливо, докато джунглата ги поглъщаше.
Наближаваше пладне.
За щастие процедурата по вземане на образци се оказа кратка и мина без произшествия.
Когато се върнаха от джунглата, Ниди подаде пликчето с образците на Пенг и се обърна към сержанта. Премина веднага към най-важния въпрос и попита Едуардо Бринк дали според него има някаква опасност за групата. Втренчил стоманения си поглед в Джеймс Стоун, сержантът скръсти яките си ръце и отвърна, че учените не са в по-голяма опасност, нито в по-малка, отколкото са били от момента на пристигането им.
И добави със същото невъзмутимо лице:
– Тук наоколо няма нищо, с което да не мога да се справя. Доверете ми се, имам инструкции за всякакви случаи.
Думите му щяха да бъдат съдбоносни.
Междувременно Пенг У бе започнала да подрежда епруветките с образци в гнездата на мобилната лаборатория. Машината изсмука съдържанието на всяка епруветка, вграденото диамантено чукче разтроши образците на малки парчета и после те бяха разпределени към различните прибори.
По този начин Пенг можеше да проведе десетки експерименти, прибягвайки до миниатюрните компактни устройства. Освен това разполагаше с информацията от проучванията на екипа учени, оцелял след първия инцидент с "Андромеда".
В началото тя използва масспектрометъра, за да определи дали сивкавата пепел притежава някои от белезите на "Андромеда" (в потвърждение на данните, събрани от датчиците на Абутререй). Ала въпреки високото ниво на хроматографския анализ не можа да установи дали микроорганизмите в образците съвпадат напълно с ЩА-1 или ЩА-2. Подобни резултати щяха да изискват или сравняване е живи образци, или по-усъвършенствани лабораторни методи като рентгенова кристалография.
Въпреки това, след като изолира позитивните образци, тя продължи експеримента.
После се зае със стимулация на растежа. Като разпределяше образците в среди с различни нива на вакуум, съдържание на въглероден двуокис и ултравиолетова светлина, подложи всеки от тях на поредица потенциално реактивни субстанции, между които епителна тъкан (тоест кожа) и аерозолния инхибитор на Ведала.