Образците отказаха да реагират по какъвто и да било начин, с изключение на две вещества: кръв и латекс. И в двата случая средата не оказваше никакво влияние на лакомата микрочастица.
Пенг фокусира своя последен (и доста ограничен) светлинен микроскопски анализ върху тези две реакции и с притеснение установи противоречиви резултати. При директен контакт с кръв заразеният образец предизвикваше съсирване с тревожна бързина. По същия начин допирът с латекс водеше до разпадането му на прах. И двата случая бяха познати отпреди при ЩА-1 и ЩА-2.
Но причината за смайването на Пенг бе това, което последва.
При допир с околната среда микроорганизмите бележеха бърз растеж и се самовъзпроизвеждаха. Пенг не беше в състояние да наблюдава по-големи подробности поради ограничените възможности на апаратурата и реши, че засега трябва да подлага резултатите на съмнение, тъй като най-вероятно взетите образци са били в допир помежду си.
Все пак разполагаше с достатъчно информация, за да се обърне към групата.
– Сивкавото вещество върху езика дава положителна проба за "Андромеда". Не мога да определя със сигурност към коя от двете мутации принадлежи. Резултатите засега трябва да се сметнат за несигурни, дори компрометирани.
– И все пак какво откри? – попита Ведала.
Пенг предпазливо каза:
– Подобно на ЩА-1 изследваният микроорганизъм предизвиква съсирване при контакт с кръв. Но освен това води до частична деполимеризация, както при ЩА-2. И… се самовъзпроизвежда, използвайки за гориво поразените вещества.
Ниди Ведала изпъшка.
– Е, поне знаем, че приматите са били заразени. Въпросът е – от кой щам?
– Трудно е да се определи без подробен лабораторен анализ – каза Пенг.
Одиамбо се намеси със спокойния си баритонов глас:
– Няма изпочупени дървета между нас и аномалията. Не виждам и малки между маймуните. Вероятно са ги изоставили. Известно е, че приматите могат да се прехвърлят от клон на клон със скорост трийсет мили в час през гъста гора като тази.
– Ние сме на по-малко от двайсет мили от аномалията – добави Ведала, схванала за какво говори Одиамбо. – При максимална скорост тези животни са оцелели малко повече от половин час след заразяването.
– Това съвпада с Пидмънтския инцидент – каза Стоун. – Някои от жертвите там са умрели от съсирване на кръвта, но други… са оцелели по-дълго. Достатъчно дълго, за да оставят записки, да се скитат из улиците и дори да извършат самоубийство. Никой не е преживял повече от час.
– Освен новороденото и старецът – поправи го Ниди. – И двамата са имали патологично изменена киселинност на кръвта, която е възпрепятствала заразяването.
– Правилно – потвърди Стоун.
– Трябва да предадем тези резултати на Клайн в модула на "Горски пожар" – продължи Пенг. – Тя разполага с живи щамове на "Андромеда" и ще може да ни каже с кой от тях си имаме работа тук. Необходимо е час по-скоро да изясним този въпрос.
– Грешка – обади се Бринк, надвесен над четиримата учени, вдигна глава и огледа джунглата. – Трябва да продължим напред. Имаме място на уговорена среща. Освен това тук не е достатъчно открито за сателитна връзка. Следователно няма как да осъществите радиоконтакт.
– Не е съвсем вярно.
Бринк се извърна и изгледа навъсено Джеймс Стоун, който държеше на дланта си един дрон с форма и размери на чиния.
– И какво е това? – попита Бринк.
Стоун сви рамене и се усмихна смутено.
– Мое произведение, доста модифицирано. Предпочетох да го взема вместо резервен комплект дрехи.
Бринк изсумтя презрително и се обърна.
Миг по-късно изработеният от карбонови фибри дрон се издигна бавно между дърветата, подбирайки внимателно път между клоните. Зад него се размотаваше тънка, едва забележима жица, като рибарска корда. Бръмчащият дрон се промуши през един отвор в горния край на дървесното покривало – непознат гост в обляната от ярко слънце тропическа гора.
Ведала набра номера за пряка връзка с МКС.
Миг по-късно сателитната връзка бе осъществена и невидимите пакети информация се понесоха от гъстата джунгла към космическия мрак над тях.
ПОДРОБНИЯТ АНАЛИЗ
На няколкостотин мили над Амазонка, в сърцето на Международната космическа станция, един човекоподобен силует стоеше неподвижно, обгърнат в сенки и смълчан. Докато се поклащаше едва забележимо в микрогравитацията на станцията, светлинките на индикаторите проблясваха периодично върху външното табло на неговата обвивка. Анодизираното му алуминиево покритие беше идеално полирано до златист блясък, но най-важното, той беше чист – в действителност никога не бе докосван от човешка ръка.