Експерименталният хуманоиден робот Робонавт РЗА4 беше конструиран в това помещение от своя предшественик и никога не бе напускал тази херметически затворена среда в лабораторния модул IV на "Горски пожар".
Макар и недокосван от човешки ръце, Робонавтът често бе докосван от човешки мисли.
Светлините в модула блеснаха една след друга. Индикаторите върху гърдите на Робонавта премигнаха от червено към зелено. Робонавтът се пробуди с невероятна сложна симфония от добре премерени движения. Машината сведе поглед към ръцете си и сви един по един пръстите, притежаващи невероятна гъвкавост. След това се обърна към стената, на която бяха монтирани множество стъклени шкафове с метални стени, всеки от които бе поле за провеждане на отделен експеримент.
Конструиран и усъвършенстван в Роболабораторията на НАСА към Космическия център "Джонсън", РЗА4 отговаряше на пространствения и телесен модел на усреднен човешки астронавт. Съответствието с човешкото тяло улесняваше дистанционното опериране с Робонавта, но в добавка РЗА4 бе много по-силен и по-бърз и разполагаше с по-усъвършенствани сензорни способности от човешкия оператор.
Ала този РЗА4 беше посвоему уникален.
Робонавтът на "Горски пожар" бе моделиран за доктор Софи Клайн. Мозъчно-компютърният интерфейс, който Клайн използваше от съвсем малка, бе модифициран така, че да предава по безжичен път и най-малките ѝ движения до РЗА4. Затворена в своя постоянен дом, машината можеше да осъществява замислените от доктор Клайн експерименти без опасенията, че бактерии, замърсяване или каквито и да било чужди тела могат да компрометират съвършената чистота на лабораторията на "Горски пожар".
РЗА4 се залови за работа.
Само на седем метра от него, в лабораторния модул "Дестини", Софи Клайн се поклащаше пред дистанционния пулт за управление: носеше олекотени виртуални очила и манипулиращи ръкавици. Можеше да гледа през очите на машината, да усеща с ръцете ѝ и да командва с минимално усилие на мисълта действията на Робонавта. През годините машината се бе превърнала в допълнение към нейното тяло – едно свръхтвърдо метално превъплъщение, на което Клайн тайно се възхищаваше.
Полевата група на "Горски пожар", намираща се далече под станцията в джунглите на Амазонка, бе започнала да изпраща информацията, събрана от мъртвите примати. Междувременно Клайн бе настроила зрението на своето второ тяло на максимално увеличение и сравняваше прииждащите данни с живите образци от ЩА-1 – образци, взети право от Пидмънт, Аризона.
Тук следва препис от разговора ѝ с учените на терен, проследен от НОРТКОМ и потвърден от аудиозаписа на намерения в джунглата комуникационен дрон:
ВЕДАЛА-НАЗЕМЕН ЕКИП
Клайн. Прехвърлянето на данните приключи. Разполагаме с ограничено време. Комуникационният дрон може да остане над джунглата само още няколко минути.
КЛАЙН-МКС
Прието, Ведала. Предварителните анализи потвърждават наличието на "Андромеда".
ВЕДАЛА-НАЗЕМЕН ЕКИП
Резултатите ни съвпадат. Но с кой щам си имаме работа? Можеш ли да ги сравниш с образците от Пидмънт?
КЛАЙН-МКС
Почакайте.
(Пауза от петнайсет секунди.)
КЛАЙН-МКС
Това… не е ЩА-1 или ЩА-2. Попаднали сте на нещо ново.
ВЕДАЛА-НАЗЕМЕН ЕКИП
(Статичен шум.) Нова мутация?
КЛАЙН-МКС
Наречете го ЩА-3.
ВЕДАЛА-НАЗЕМЕН ЕКИП
Опасен ли е?
КЛАЙН-МКС
Да. Съветвам ви да прекратите операцията и да напуснете периметъра на карантина. Аномалията излиза извън контрол. Нова неидентифицирана структура се надига от езерото. Нищо повече не можете да направите там, разбирате ли?
ВЕДАЛА-НАЗЕМЕН ЕКИП
Тук е пълно с мъртви примати, а времето ни наистина е ограничено. Какво точно откри? Ще реагира ли на инхибитора?
КЛАЙН-МКС
Не реагира на инхибитора и притежава смъртоносните свойства и на двата предишни щама.
ВЕДАЛА-НАЗЕМЕН ЕКИП
Имах такива съмнения. Продължаваме.
КЛАЙН-МКС
Ниди, чуй ме. Първият щам "Андромеда" се активира при контакт с живи същества. Изтребил е хората в Пидмънт и после е мутирал в ЩА-2, който е изял пластмасовите уплътнения на космическия кораб. Това не е случайно.