За бързото придвижване помагаха "канарчетата" на доктор Стоун, които осъществяваха наблюдение на околността на разстояние от няколкостотин метра напред и проверяваха за опасни токсини. Ала заради тази употреба на дроновете почти не е наличен видеоматериал за разговорите между участниците в групата по време на прехода.
Вместо това събитията от онзи следобед бяха реконструирани от постфактум разпити на оцелелите, бележника на доктор Стоун и записите с данни, събирани от сензорните устройства на дрона "Фантомно око".
Приблизително на дванайсет мили от целта си групата продължаваше да следва сержант Бринк, който прокарваше лъкатушеща пътека покрай речните притоци и около стръмните хълмове – движеха се толкова бързо, колкото позволяваше теренът, като се имаха предвид неравнините и постоянните пречки. Докато членовете на групата стъпваха един зад друг, земята под тях се превръщаше от току-що разчистена пътека в диря от червеникава кал, из която понякога трябваше да пълзят на четири крака.
Изнурителното темпо, наложено от Бринк, беше преднамерено – сержантът усещаше, че членовете на групата (включително местните матиски водачи) са изплашени от събитията пред деня, и смяташе, че физическото изтощение ще помогне да преодолеят нарастващия страх и ще отвлече умовете им от размишления за възможните негативни последствия. Чудесно хрумване и метод на поведение, който често се използва при войниците.
Бързото придвижване ограничаваше и способността на задъханите учени да задават въпроси. Особено Джеймс Стоун, чиито коментари бяха започнали да дразнят Бринк.
В един кратък епизод от филмовия материал, заснет от прелитащо "канарче", се вижда как Стоун дърпа Бринк настрани. Двамата разговарят разпалено и спорът очевидно се разгорещява. За миг изглежда дори, че ще си разменят удари, но сетне Стоун внезапно се обръща ядосано и се отдалечава.
С издължаване на сенките под покривалото на джунглата въздухът сякаш се изпълни с прииждащи вълни от сумрачна светлина, процеждащи се през безбройните листа и клони. Бринк се изкачи на поредния хълм, махна на матисите да спрат и заяви, че преходът е приключил.
– Намираме се в периметъра от десет мили. Тази нощ ще останем тук. Утре по обед ще стигнем целта.
Изнервените носачи незабавно се заеха да разчистват площадка и да устройват бивак. Но само след няколко минути откриха, че районът е под властта на тракуа – вид лакоми мравки, прочути с енергичната защита на територията си. Матисите добре познаваха навиците на тези досадни насекоми. Ухапването им бе като ужилване на оса, челюстите им е лекота прегризваха въжетата и те проникваха в хамаците. Насекомите започнаха да извират от земята, отначало на малки групи, а сетне е постоянно нарастващ брой.
Доктор Ведала изрази скептично отношение за избора на място за лагер и заяви, че има поне още час до залез-слънце и могат да намерят друго място. Предложението ѝ бе пренебрегнато от сержант Бринк, който смяташе мравките за маловажно препятствие. Размяната на реплики между двамата допринесе още повече за растящото напрежение и страховете, завладели групата.
На видеоматериалите на завърналите се по това време на площадката "канарчета" се виждат изплашени и угрижени лица – е изключение на едно.
Джеймс Стоун работеше усърдно.
Специалистът по роботика отново бе разопаковал дрона "Фантомно око", беше разгънал четирите му перки и му бе поставил нова батерия. След минутка прати бръмчащата механична птица нагоре в джунглата, оставяйки я сама да избира маршрут през сенките между листата. Набирайки височина между гъстите клони, дронът използваше високопрецизен лазерен далекомер, за да избягва пречките и да се издига в полуавтоматичен режим при скорост петдесет мили в час.
С такова темпо би трябвало да започне да кръжи над крайната цел до дванайсет минути.
Като разгонваше с ръка хапещите мравки и се опитваше да игнорира свистенето на мачететата на матисите и недоволното мърморене на колегите си, Стоун изучаваше внимателно картината на увисналия на гърдите му таблет, показваща реалновремево жиростабилизирано изображение от полета на дрона. В последните лъчи на залязващото слънце се надяваше да успее да зърне дори само за миг загадъчната аномалия.
Девет минути след началото на полета (и все още на две мили от своята цел) дронът съобщи за нарушение на стабилизиращата функция и преустанови радиовръзката. Трескавите опити на Стоун да се свърже отново с най-ценния си робот се оказаха безуспешни и така машината за сто хиляди долара бе безвъзвратно изгубена.