Матисът изплю буцата кока на земята и заговори припряно на Бринк, без да откъсва поглед от дървото. В отслабващата светлина бамбуковите пръчки, затъкнати в носа и ушите му, му придаваха призрачен вид.
– Какво искаш да кажеш? Че това дърво не трябва да изглежда така? – попита Бринк и прогони с рязко движение една плъзнала по ръката му мравка. – Това си е каучуково дърво. Нормално е да пуска сок.
Матисът протегна ръка и посочи с пръст. Ведала се наведе и го улови за китката, бавно свали ръката му и я отдалечи от дървото.
– Не – предупреди го тя. – Не пипай.
Някъде по средата на дънера мъзгата бе променила цвета си в металносиво. По краищата ѝ се виждаха остри ръбове и хитиновата им обвивка имаше формата на шестоъгълник.
Пред погледа на Ведала люспестото покритие се изглади и разшири с по два сантиметра във всички посоки. От вътрешността на дървото долетя скърцащо стенание, последвано от мощен звук от разцепване.
Ведала се отдръпна. Сержант Бринк гледаше със зяпнала уста, забравената клечка висеше на долната му устна.
– Чуйте ме всички – заговори Ведала със стоманен блясък в погледа. – Намираме се в зона на активна зараза. Не можем да прекараме нощта тук. Пригответе се да продължим нататък.
– Сигурно се шегуваш.
Учените извърнаха глави към Бринк, който стоеше със зачервено лице, запъхтян от едва прикриващ страха му гняв. Нощта скоро щеше да замени вечерния сумрак. Птиците по дърветата вече бяха подхванали самотните си привечерни песни.
– Говоря съвсем сериозно – отвърна Ведала и изгледа намръщено матисите, които очевидно я игнорираха, очаквайки нареждания от Бринк. Неколцина хвърляха изплашени погледи към джунглата. Бринк неволно вдигна ръка към челото си, но побърза да я свали.
– Не мога да повярвам – промърмори той. След това кимна на Ведала. – Добре. Но бързо.
Носачите мигом се раздвижиха да събират багажа.
Стоун провери още веднъж данните от датчиците за токсини, но не откри нищо тревожно. Въпреки това извади маска и си я нахлузи на носа и устата; усещаше как познатият топъл дъх загрява бузите му.
– Това е каучуково дърво – каза Одиамбо. – Гума. Напълно резонно е "Андромеда" да се установи тук. Предполагам, че наблюдаваме действието на ЩА-2 или негов вариант. Братовчед на микроорганизма, който е разял уплътненията в първата лаборатория на "Горски пожар".
– Ако яде само гума, значи няма страшно – опита се да възрази Бринк.
– Да, но той еволюира – каза Одиамбо с почти меланхоличен глас. – Присъстваме на една от неговите мутации. И е невъзможно да определим щетите, които е в състояние да причини.
– Харолд е прав – потвърди Ведала.
Бринк нахлузи челната лампа и я включи. Откопча мачетето от колана си и даде знак на един от носачите да поеме към джунглата. Докато го следваше, останалите го чуха да си мърмори:
– Това несъмнено е най-тъпата и глупава експедиция, в която съм участвал.
Малко след това прегърбеният войник изчезна сред дърветата, размахвайки мачете.
Пенг заобиколи останалите и го последва само на няколко крачки. Черните ѝ очи проблясваха над маската на респиратора. Дори не погледна към заразения участък на дънера. След разговора с Клайн бе по-мълчалива от всякога – търсеше правилните ходове в една игра, която все повече изглеждаше, че не може да бъде спечелена.
Стоун я изпрати с поглед.
Изведнъж се сети, че никой не си бе направил труда да вземе проби. Бяха твърде навътре в джунглата, денят преваляше и вече бяха видели твърде много. Тази гора беше болна, заразена от нещо, и заразата очевидно се пораждаше от необяснимата аномалия, до която оставаха десетина мили.
Далеч напред Стоун чу Бринк да разговаря с водача.
– Скоро мрак – рече матисът.
– Зная – отвърна Бринк. – Но трябва да се отдалечим колкото се може повече. Проклети да са тия дървени философи.
След което групата продължи напред към нощта. Оставиха зад себе си набързо разчистена площадка, заострени колове в земята и гъмжилото хапещи мравки. Това решение в последния момент да продължат нататък и да търсят в тъмнината друго място за лагер впоследствие щеше да се окаже пагубно.
Избор, заради който не всички членове на отряда щяха да доживеят до сутринта.
ДЕН 3.
АНОМАЛИЯТА