Като пристъпваше безшумно между дърветата, опрял мерника до окото си и с пръст на спусъка, Бринк стреляше по всичко, което се движи. Не се безпокоеше дали целта е нападащ туземец, или побягнал матис – вече смяташе и едните, и другите за врагове.
След три минути почти бе приключил със задачата.
Когато каменната брадва се стовари върху рамото му, сержантът се завъртя машинално и стреля. Куршумът проби дупка с размери на юмрук в гърдите на туземеца пред него и опръска с кръв листата на каучуковото дърво.
В първия миг Бринк реши, че му се е разминало. Ударът се бе плъзнал косо покрай рамото. Макар и да болеше, той не смяташе, че има счупване, и все още можеше да движи ръката си свободно. Скоро обаче усети, че нещо топло се стича по рамото му и стига до панталоните. След няколко секунди усещането изчезна.
Бринк така и не можеше да види, че стичащата се по гърба му кръв бързо се съсирва в червеникава прах.
Той продължи да пристъпва още трийсетина секунди, като местеше в полукръг оръжието пред себе си. Не откъсваше полуприсвито око от зеленикавата светлинка на окуляра и само от време на време го затваряше – и отваряше другото (все още привикнало с мрака), за да огледа района наоколо.
Бяха изминали единайсет минути от началото на атаката и всички нападатели бяха мъртви.
Седем трупа лежаха проснати сред дърветата. Пет от тях бяха на демоноподобните мачадо. Другите два Бринк разпозна като своите доскорошни помощници. Въпреки това оцени изпълнението на задачата като добро.
Учените бяха невредими, макар и изплашени. Операцията можеше да продължи и екипът да стигне навреме уговореното място за връзка на следващия ден. При тази мисъл Бринк подпря облекчено автомата на близкото дърво. Едва сега си позволи мрачна усмивка.
За пореден път бе измамил смъртта.
Печалната усмивка все още бе на лицето му, когато след двайсетина минути се съмна.
Откриха тялото му подпряно на един опръскан с кръв дънер, с вкопчени в ложето на автомата пръсти.
АЛФА И ОМЕГА
Пенг У лежеше наострила слух в предизгревния сумрак, а другите трима учени бяха отпълзели зад близкия корен на палмата. По време на щурма Пенг се бе измъкнала от хамака и бе пропълзяла до един висок орех в края на поляната. Извади армейския си нож, стандартно въоръжение в КНА, залегна, за да представлява колкото се може по-малка цел, и се притисна до дебелия дънер. От тази стратегическа позиция се приготви да промуши всеки, който се появи пред нея.
Предполагаше, че ако матисите не успеят да отблъснат атаката, нападателите ще избият беззащитните сгушени един в друг учени. Нямаше намерение да е сред жертвите. Ето защо седеше сама, оглеждайки с невиждащ поглед мрака наоколо, който се разсейваше само при отблясъците на изстрелите.
Гъстата горска растителност поглъщаше звука на гърмежите. Откъслечните викове и болезнени писъци сякаш идваха отвсякъде – и отникъде. Тези звуци скоро станаха съвсем спорадични и постепенно, след десетина минути, изчезнаха съвсем. Пенг се ослушваше напрегнато в очакване на нова атака. Чу само изненадано възклицание и предположи правилно, че е на сержант Бринк.
Каквото и да бе открил, Пенг бе твърдо решена да е първата там.
Докато останалите учени се надигаха в сивкавия предутринен сумрак, Пенг внимателно се измъкна от скривалището си. Едва сега видя една стрела, забита на сантиметри от лицето ѝ. Бързо и безшумно тя пропълзя през лагера, протегнала ножа пред себе си.
По пътя си Пенг видя няколко трупа, проснати сред храстите и покрай високите корени. Листата и стеблата на дърветата бяха надупчени от куршуми и опръскани с кръв и разкъсана плът. Тези трупове заслужаваха по-сериозен оглед. Дори на пръв поглед кожата им изглеждаше покрита с червеникав пигмент и множество тъмни петна.
Пенг продължи напред, като заобикаляше отдалече телата. Някъде зад нея се чуха приглушените гласове на останалите учени.
Миг по-късно тя видя Бринк. Беше се подпрял на едно каучуково дърво и придържаше автомата с ръка. Нощният прицел проектираше зеленикава точка на бицепса му.
– Бринк – прошепна Пенг и го доближи.
Приближаваше го отзад и се пресегна, за да го докосне по рамото, но спря. Нещо не беше наред. Не беше естествено.