Одиамбо извади от джоба си сгъваема лупа и почна да разглежда кората.
– Тези шестоъгълници са умалена версия на моделите, които видяхме на изображението на аномалията – рече той. – Знаем, че на микроскопично ниво по сходен модел е оформена и клетъчната структура на щама "Андромеда".
Затвори с щракване лупата и я прибра в джоба си.
– И каква е нашата диагноза? – попита Пенг.
– Трябва да се съглася с доктор Клайн – отвърна Ведала. – Тук не става дума точно за ЩА-1 или ЩА-2, макар да наблюдаваме характерни черти и на двата щама. Според мен ние сме свидетели на нова мутация на щама "Андромеда". Можем да го наречем ЩА-3 за по-лесно, но засега не знаем почти нищо за него, освен че притежава най-смъртоносните свойства на своите предшественици. При контакт ЩА-3 вероятно съсирва кръвта, действа и като пластифаг и преобразува тези суровини в някакъв вид метален субстрат.
Изправен в сянката на дървото, Джеймс Стоун беше започнал да се съвзема. Заговори все така бързо, но по-тихо.
– Всичко това е добре, Ниди, но ако искаме да останем живи, важният въпрос е как той се е заразил?
Ведала не бързаше да отговори. Слънцето вече се издигаше в небето и в джунглата ставаше все по-топло. Когато заговори, в гласа ѝ отново се долавяше хладната пресметливост на опитен изследовател.
– Добър въпрос, Джеймс. Кожата му е покрита с аерозолен инхибитор. Изглежда, тази нова вариация на "Андромеда" не реагира различно от своите предшественици. Не виждаме признаци за увреждане и в носа и устата му. Малко вероятно е да го е вдишал или да е проникнал през мукозните мембрани. Няма и следи от лицеви деформации, каквито наблюдаваме при нападателите. Всъщност единственото увреждане е раната на рамото. Предлагам да потърсим преносител.
– Неорганичен вектор на болестта. – Одиамбо кимна. – Мисля, че решението е пред очите ни.
Одиамбо посочи с поглед каменната брадва, която бе паднала в калта. Острието ѝ лъщеше със зеленикав оттенък. Той се наведе и я хвана за дървената дръжка.
– Доктор Одиамбо – каза Пенг. – Нали казахте, че в района на Амазонка не се намират лесно камъни за сечива.
– Да, така е. Ако има такива, изминали са дълъг път от Андите дотук. – Завъртя леко оръжието и погледът му се плъзна по шестоъгълните вдлъбнатини върху каменното острие. – Но не мисля, че тази брадва е изработена от камък. Много по-лека е. И твърде остра.
– Тогава какво смятате… – Ведала млъкна, осъзнала това, което бе очевидно.
– Човекът е изобретателно същество, доктор Ведала. Умее да се адаптира. Това оръжие е изработено от материал, появил се тук наскоро.
– Искате да кажете, че го добиват от аномалията. – Пенг вдигна ръка и я опря на челото си. Заговори припряно, сякаш по-скоро на себе си, под въздействие на внезапния проблясък.
– Разбира се. Точно това правят. Те са човешки същества, също като нас. Веднага са забелязали аномалията. Открили са в нея обещаващ източник на нови технологии. Изучавали са я, добивали са от нея суровини, изработили са от материалите сечива и остриета за стрелите си. Използвали са я както могат, опитвайки се да си подобрят живота.
И осъзнала, че разсъждава на глас, млъкна засрамено.
– Но пък едно погрешно движение и ЩА-3 може да ги убие – добави Стоун. – Не разбирам. Защо им е да рискуват с толкова опасен материал?
– Вероятно не са знаели. Или са го сметнали за полезен – отново се обади Пенг. – Полезен не за ловуване, тъй като би заразил месото. Но за отбрана… и за изтребване на противник с един удар, това несъмнено е голямо предимство. Независимо дали става въпрос за човек или ягуар.
– Това би обяснило и защо бяха толкова смели по време на атаката, въпреки огнестрелните ни оръжия – каза Одиамбо. – Смятали са, и не съвсем неправилно, че всъщност тяхното оръжие е превъзхождащо. Че картата се е обърнала.
– Това, или гневът – каза Стоун. – Може да са сметнали, че ние сме виновни за това… нещо, което завзема техния свят. И не са били далеч от истината.
Учените мълчаха, замислени над думите му.
В исторически план надменното отношение към туземците винаги се е мотивирало с факта, че не са могли да "открият" същите оръжия, религиозни вярвания и социална структура, каквито има Западният свят. Дори понятието "цивилизация" е изковано от учени, които измерват развитието на едно общество с неговия прогрес. Това изолирано племе бе открило нов материал на своя земя и инстинктът му диктуваше три възможни начина на поведение – примитивният подтик би бил да побягнат, да го разрушат или да го игнорират.