Брой на оцелелите: 0.
INDIOS BRAVOS
Като разбра, че учените са го забелязали, момчето реши да слезе от дървото. Измъкна се предпазливо от скривалището си и застана така, сякаш се готвеше всеки миг да побегне. След кратко колебание се изправи във вдлъбнатината между два големи корена и заразглежда учените от разстояние.
Бе вероятно на около десет години, босоного и мургаво, с черна коса, подрязана съвсем късо. На раменете си бе преметнало ръчно изплетено въже, което приличаше на патрондаш. Изправено гордо, с полепнала по бузите червена прах, то изпъчи малките си гърди. В едната си ръка държеше тръба за стрелички, почти два пъти по-висока от него, която бе подпряло като жезъл в разкаляната почва.
Момчето пое дъх и извика нещо на своя език, ала жестът подсказваше недвусмислено, че им казва: "Вървете си".
Изоставени на произвола на непознатата джунгла, четиримата учени очевидно не знаеха как да реагират. Все още изправени пред трупа, който се бяха заели да обследват, те не откъсваха очи от момчето. Когато се раздвижиха, инстинктивно го направиха бавно и с разперени ръце, сякаш да не го изплашат.
– Не е болен, доколкото виждам – каза Стоун.
– Вероятно е твърде малък, за да са му дали заразно оръжие – отвърна Пенг.
Харолд Одиамбо отстъпи назад, вдигнал разперени длани пред себе си. На лицето му трепкаше уморена усмивка.
– Мисля, че трябва да се отдръпнем за малко – каза той.
– Защо? – попита Ведала. – Той е още малък. С нищо не ни заплашва.
– Нищо чудно да стоим над трупа на някой, когото познава – може би баща или чичо – поясни кениецът.
Останалите също отстъпиха.
Момчето доближи предпазливо тялото на земята. Коленичи и опря чело в меката почва. От очите му бликнаха сълзи, гърдите му се разтърсиха в ридания. Устата му се разкриви от дълбока скръб.
Учените продължаваха да го наблюдават.
– Не бива да му позволяваме да докосва тялото – каза Стоун.
– И как предлагаш да го спрем? – попита Ведала.
– Нямам идея.
– Досега винаги имаше – укори го Ведала.
Стоун се опита да повика момчето с мек глас, но това предизвика само изплашено трепване и нов вик. Приведено над трупа, момчето го дърпаше за ръката, сякаш се опитваше да го накара да се изправи.
Стоун разпери пред себе си ръце и бавно запристъпва към него. Момчето веднага се изправи. Стоун се пресегна към раницата и отдели едно "канарче" от зарядната букса.
Протегна длан, върху която лежеше малкият черен механизъм.
Момчето присви подозрително очи, когато четирите ротора се завъртяха. Под дрона със свистене се образува низходящо течение. Стоун се усмихна лекичко, свали ръка и отстъпи назад.
"Канарчето" остана да виси във въздуха пред него.
Очите на момчето се разшириха от изненада и любопитство. То изгледа четиримата учени, сякаш се опитваше да прецени нивото на заплаха от тях и от странната птица.
Сантиметър по сантиметър дронът приближаваше слисаното дете.
Докато момчето все още бе увлечено от дрона, Стоун свали монитора от шията си и го подаде на Ведала. След това заговори тихо:
– Всички датчици на дрона пращат информация тук, включително и камерата. Използвай го, за да го провериш за заразяване. Аз ще съм зает през следващите няколко минути.
Ведала кимна одобрително и превключи монитора на инфрачервен образ. Докато проверяваше кожната температура на момчето, поде полугласно обсъждане с Пенг У относно най-забележимите визуални признаци на инфекция.
Междувременно Стоун извади от раницата си лаптопа, който заради подсиления си корпус наподобяваше черна тухла от пластмаса, седна с кръстосани нозе и разгърна портативната клавиатура от кутията.
След което се зае да пише трескаво.
Ведала извика на екрана лицето на момчето и почна да го оглежда в уголемен вариант, спирайки се на носа и устните. Докладваше видяното полушепнешком на останалите, без да вдига глава.
– За разлика от другите – каза тя, – при него не се наблюдава черна пепел около устата и ноздрите. И не виждам признаци за метален растеж по епидермиса.
Вдигна глава над монитора и погледна момчето. Беше се покатерило на един дънер и гледаше "канарчето" с блеснали, запленени очи. Приличаше на готово да побегне котенце. Дронът кръжеше около него на бавни кръгове.
– Моторните функции и координацията изглеждат в норма – добави тя.