Не. Мисля, че (…) дошла от (ад/подземен свят). Дишала пламъци и черен дим, който отровен. Той погубил мое семейство. А сега изяжда джунгла.
Тези мъже и жени искат да спрат черната планина. Да не позволят да пострадат и други хора. Помниш ли къде е тя?
Да.
(Страничен разговор)
СТОУН
Ако в лагера е имало каменни отломки, вероятно са били заразни. Той може да е единственият оцелял.
ВЕДАЛА
От етична гледна точка не бива повече да му позволяваме да се излага на контакт с "Андромеда". От друга страна, той, разбира се, не е оторизиран за работа в "Горски пожар". Не можем да го вземем с нас.
СТОУН
(Пръхти) Аномалията е разположена в еквивалента на неговата всекидневна. Не става дума за избор, а за отговорност. Той е още момче. Трябва да го защитаваме.
ВЕДАЛА
Тъкмо за избор става въпрос. Ще оставим на него да реши дали да дойде с нас, или да остане сам и да чака сънародниците си.
(…)
СТОУН
Добре, Ниди.
ВЕДАЛА
Джеймс, не забравяй, че джунглата е негов дом. Той е роден тук и живее тук. Би било глупаво да си мислим, че трябва да го спасяваме от собствения му дом.
СТОУН
Не. Това е било негов дом (…) докато "Андромеда" не му го е отнела. Сега вече не му принадлежи.
(Край на страничния разговор.)
Тупа, тук не си в безопасност. Тези хора са твои приятели. Имат нужда от помощта ти. Но ти трябва да решиш дали да тръгнеш с тях, или не. Искаш ли да останеш тук, далече от опасността? Или си съгласен да ги отведеш при черната планина, която бълва дим? Ще им помогнеш ли да се преборят със злото?
(…)
(Край на записа.)
След като изслуша последния въпрос на "канарчето", Тупа приклекна и огледа за миг джунглата. Прокара замислено пръсти по тръбичката. Над главата му, сред сноповете слънчева светлина, жужаха насекоми.
Най-сетне погледът му се отмести от бръмчащия дрон и се спря върху учените. Момчето погледна Джеймс Стоун и сложи ръка на гърдите си. После заговори, без очите му да трепнат. След половин секунда лаптопът преведе въпроса:
– Как се казваш?
На лицето на Стоун се изписа облекчение. Той се надигна на изтръпналите си от твърде дългото клечане крака и пристъпи напред. Опря ръка на гърдите си и отвърна с глас, в който се долавяше нарастващо вълнение:
– Джеймс. Аз съм Джеймс. Радвам се да се запозная с теб, Тупа.
Ведала гледаше присвила вежди как двамата пристъпват един към друг. Беше доловила вълнението в гласа на Стоун. Специалистът по роботика, изглежда, бе искрено развълнуван от съдбата на малкия туземец. Доста неочаквано за един бездетен ерген. Чувствата, които разчете върху лицето на Стоун в онзи момент, щяха да я преследват до края на тази мисия.
РЕЗЕРВНИЯТ ПЛАН
Генерал Ранд Стърн вдигна шалтера и погледна редицата луминесцентни тръби, които блеснаха на тавана, озарявайки просторната вътрешност на лаборатория "Амброуз Хай Бей", помещение с размери на цял стадион, разположено под половин миля гранитна скала, известна като Шайенската планина.
Комплексът под Шайенската планина бе помещавал командния център на НОРАД преди ръководството на операцията да бъде прехвърлено във ВВБ "Питърсън". В момента простиращата се на пет акра лаборатория се поддържаше от минимален екип.
Но днес следобед Стърн не се интересуваше от човешките обитатели.
Закрачи през сянката, хвърляна от високите рафтове за оборудване вляво. Едва се сдържаше да не се разтрепери от постоянния хладен повей на климатиците. Подметките му тропаха върху металната решетка, положена на бетонния под. Под решетката се виждаха снопове разноцветни кабели, извиващи към самостоятелните лабораторни клетки, подредени от дясната страна на коридора. Във всяка клетка се помещаваха различни по форма роботи.
Малко от тези машини се нуждаеха от светлина, за да си изпълняват задълженията. Генералът си помисли със свито сърце как тези умни машини стоят тук, в непрогледния мрак, без постоянен надзор.
Пристъпи върху бетонна площадка, обозначена с жълти предупредителни линии, и спря пред стъклената врата на един метален шкаф. Винаги му бе напомнял на клетка в зоопарк – от онези, в които се държат най-опасните хищници. И наистина, модифицираната клетка БСЛ-4 бе конструирана за изолиране на особено опасни организми – макар и обикновено с микроскопични размери.