Зад трипластовото стъкло един брат близнак на помещаващия се на МКС Робонавт РЗА4 извършваше доста несръчно експеримент. Роботът се движеше с бавни насечени движения и не обърна никакво внимание на генерала. Стърн чукна плоския монитор върху стъклото и светлинките му премигнаха. На дисплея се изписа, че текущият телеоператор на робота е студент. Информацията постъпваше от Австралия, от компютър, намиращ се в Кралския мелбърнски технологичен институт.
Стърн прокара картата си през процепа, натисна няколко копчета и надзърна в камерата, за да предостави биометрично потвърждение на самоличността си. Връзката с Австралия бе прекъсната незабавно. Останал без команди, роботът извърна лице към Стърн, отпусна рамене и се загледа с празен поглед пред себе си.
След като въведе нов код на монитора, Стърн хвана ръце зад гърба си и се заклати на подметките си. Докато чакаше, проследи как се установява сателитна връзка с Международната космическа станция. Започваше да се безпокои за мисията, особено за това, че Клайн не оказваше очакваната помощ, и се надяваше да използва тази възможност, за да размени няколко думи неофициално с нея.
Роботът беше неподвижен като статуя.
Когато се касаеше за телеманипулиране на апарати, Стърн винаги намираше за пленителен момента на оживяване. Да наблюдаваш как намиращ се на разстояние човек поема контрол над сложен робот бе като да гледаш как душата се вселява в тялото. Ала след като изминаха няколко секунди той започна да изпитва безпокойство. Връзката вече бе осъществена, но не се случваше нищо. Някъде нещо се бе объркало.
И тогава Стърн осъзна, че Робонавтът го наблюдава.
Доктор Клайн бе изключително опитна в управлението на тези машини и контролът ѝ бе толкова гладък и естествен, та не бе показала с нищо, че вече е поела тялото на Робонавта. Само нещо неуловимо в безизразните лещи на камерите, някакъв намек за съзнание, беше задействал първичния прилив на адреналин в кръвта на Стърн.
– Клайн – каза той троснато, игнорирайки втренчения поглед на робота.
– Генерал Стърн – отвърна роботът с ниския пресипнал глас на Софи Клайн.
Гласът ѝ се предаваше по шифрована линия от МКС и вибрираше от вградения в корпуса на робота високоговорител. Звуците отекваха в металните дълбини на пустата лаборатория. Стърн трябваше да си напомни, че не разговаря с робот, а с представяна от машината жена, която в момента се намираше в безтегловност, в капсула на триста мили над него.
На МКС Клайн си бе поставила лицевия дисплей и ръкавиците, с които можеше да контролира този Робонавт също толкова лесно, колкото и другия.
– Защо се свързвате с мен по този начин? – попита тя.
– От съображения за сигурност. За разлика от всичко останало там горе информацията за вашето телеприсъствие се предава като машинна инструкция. Вярно, че другите гласови и информационни комуникационни линии са кодирани, но нали ги знаете руснаците?
Роботът кимна, странен жест за машина, който накара Стърн да се сепне.
– Продължавайте – каза Клайн.
Стърн стисна ръце зад гърба си и продължи:
– Екипът на "Горски пожар" не се е появил на уговореното място за връзка. След като разговаряхте с тях изгубихме контакт.
– Закъсняват само с няколко часа.
– Въпреки това задействаме резервния план.
– Ние?
Стърн игнорира въпроса.
– Трябва да наложим ограничения, Клайн. От езерото на половин миля височина е израснала кула, а основната сграда е удвоила размера си. Готвим се да спрем аномалията, преди да се е разраснала още. Съществуват няколко възможни начина да продължим. Някои от тях са по-… значими от други.
– Нали помните първия инцидент с "Андромеда"? Ако хвърлите атомна бомба, щамът просто ще се захрани от допълнителната енергия. Ще превърнете една лоша ситуация в ад на Земята.
– Ние сме военни. Помним всичко. Например помним как руснаците са победили Наполеон, след като той е завзел Москва през 1812 с превъзхождащи сили.
Роботът мълчеше. Беше извърнал безизразното си лице към Клайн. Стърн неволно премигна.
– Те са изгорили всичко, доктор Клайн – продължи той, но гласът му се снижи. – Разрушили са домовете си, та противникът да гладува. Лишени от топло убежище френските войници замръзвали. А без храна ги покосявала гладна смърт.
– Както и руските селяни – допълни Клайн. – Генерале, да разбирам ли, че предлагате тактиката на "изгорената земя"? Смятате да изгорите всичко в близост до аномалията, да покриете почвата с някакъв вид инхибиторен разтвор, а после да навлезете навътре и да повторите процеса.