Подземният стон прерастваше в рев, докато някъде под тях се местеха огромни земни маси. Същевременно повърхността на аномалията запулсира – сякаш вибрираше с честота, твърде висока, за да се различи с просто око.
– Мисля, че скоро ще разберем. – Одиамбо се протегна и дръпна Пенг за рамото. Тя не помръдна и продължаваше да гледа втренчено аномалията. Мачетето потрепваше в протегнатата ѝ ръка. Изведнъж Пенг се дръпна от ръката на Одиамбо, пристъпи напред и забоде острието в потрепващата повърхност.
– Пенг! – извика Одиамбо и се дръпна назад от горещата вълна. – Недей!
В първия миг не се случи нищо.
После стоманеното острие започна да мени цвета си, сякаш от върха към дръжката пълзеше бавна вълна – отначало цветът му стана тъмночервен, после яркооранжев. Накрая върхът изригна в ослепително бяло сияние. Пенг извика от болка и пусна оръжието на земята. То остана да лежи там, димящо, с късчета въглерод в свръхнагрятата стомана, блещукащи като звезди на апокалиптично небе.
– Окисляване – промълви тя и се дръпна, опряла ръка на челото си. – Над хиляда градуса по Целзий, ако се съди по цвета на стоманата.
Дърветата започнаха да се поклащат, изпълвайки въздуха със скърцане на стебла и пращене на клони. От трийсетина метра височина се посипаха шушулки, трополейки по земята, последваха ги изсъхнали листа, лишеи и дървесна кора.
Вдигнали ръце, за да се опазят, учените втренчиха изплашени погледи във фасадата на аномалията. По-късно това, което се случи пред очите им, не можа да се реконструира на видео въпреки упоритите опити за прилагане на техники със свръхвисока резолюция за възстановяване на видеоизображения.
Повърхността на аномалията изригна във въртящи се шестоъгълни линии, истински хипнотизиращ хаос от повтарящи се геометрични форми. Малко по-късно Ниди Ведала изказа предположението, че наблюдаваните артефакти може да са макромащабен ефект, произхождащ от клетъчните структури на трилиони миниатюрни андромедови микроорганизми. Тези вдлъбнати очертания се сливаха в повтарящ се модел, който скоро застина в оптична илюзия, както застиват и перките на въртящ се на тавана вентилатор.
Гледка, от която наистина секваше дъхът.
На сателитните изображения се виждаше, че повърхността на аномалията започва да тупти, сетне да подскача, а през цялата структура сякаш пробягва мощна вълна. Сеизмичната активност на аномалията и въртящите се геометрични фигури имаха толкова мощно въздействие върху Пенг, че тя изгуби съзнание и се строполи на земята.
Един последен и мощен изблик на силна топлина се откъсна от стената и премина през влажната гора. Полуприкрити зад дърветата, учените се скупчиха един до друг.
– Зная какво е това – извика Ведала, но дори тя едва чуваше гласа си. – Зная точно какво е това!
Цялата аномалия засия във виолетово, преди да се увеличи – избухвайки навън и нагоре, да се уголеми почти с половин метър във всички посоки. За миг трепкащите шестоъгълни форми станаха по-отчетливи, преди да избледнеят, изчезвайки с бавно кръжене в черната стена, като бленда на обектив, затваряща се до миниатюрен отвор.
В джунглата се възцари покой.
– Невъзможно, невъзможно – мърмореше Одиамбо с пресипнал от уплаха глас.
– Тя расте – извика Стоун. – Сега е още по-голяма.
Стоун помогна на Пенг да се освободи от клоните, които я бяха затрупали. По време на случката никой от останалите учени не бе забелязал, че е изпаднала в несвяст. Макар цялата изкаляна и с цицина на главата, Пенг не показваше с нищо, че е преживяла сътресение.
Ведала огледа останалите членове на групата, сякаш ги виждаше за пръв път. Лицето ѝ бе зачервено. Всички бяха претърпели малки изгаряния. Бяха станали свидетели на нещо напълно необяснимо, но като специалист по материалознание Ведала разбираше поне едно – че аномалията е живо доказателство за невероятно напреднала технология.
Ведала заговори със спокоен, овладян глас:
– Това, което видяхме току-що, надхвърля всякакви възможности на земната наука. Мога да го потвърдя едва след като получа образец от материала, но съм готова да се обзаложа, че цялата тази структура е изградена от наноматериал, базиращ се на "Андромеда". Аномалията току-що претърпя нещо като… мисля, че митоза ще е най-точният термин. Като клетъчно делене. Всеки микроорганизъм се раздвои и създаде свое копие.
– Звучи ми познато – отвърна Стоун. – Баща ми бе документирал подобно поведение по време на първия инцидент с "Андромеда". Само че той и доктор Ливит са го наблюдавали на микроскопично ниво. Видели са виолетов отблясък и после са наблюдавали нещо като клетъчно делене.