Като малко момче в Кения Одиамбо винаги бе изпитвал силен интерес към гигантските термитници, стърчащи из просторните савани. Напълно защитени срещу природните стихии, хищници и нередките пожари, които опустошаваха изсъхналите равнини, всеки един от тези земни хълмове бе построен от естествени материали и обитаван от милиони дребни същества, способни да създават сложни общества, които да просъществуват хилядолетия.
Одиамбо обичаше да си представя как изследва миниатюрните тунели на един подобен мегаполис – лъкатушещи пасажи, отразяващи абсолютно нечовешкия ум, създал подобни конструкции. Когато порасна и вече можеше да пътува навсякъде по света, Одиамбо често бе ставал свидетел на това как хората унищожават природата, съсипвайки всичко, до което се докосват – една неспирна вълна на разрушение, която засягаше множество обитаеми среди.
Колкото повече научни достижения виждаше, толкова по-силно бе възхищението му пред термитите и мегаполисите им. Вдигнати от кал от равнините, тези чуждоземни на вид могили съществуваха в абсолютно равновесие е екосистемата. Постижение, с което човешката цивилизация все още не можеше да се похвали, освен може би туземните племена в дъждовните гори.
Одиамбо въздъхна доволно, когато прехвърли и последния сензор в раницата. Надигна се от дънера и пое покрай аномалията, като оглеждаше земята. Спря на едно място и приклекна с необичайна за човек на неговата възраст пъргавина. Извади от раницата датчик с размери на пестник и пъхна заострения му край в меката почва. След това завъртя с умело движение горната половина. Блесна синкав индикатор и се чу тих чуруликащ звук.
Одиамбо още се надигаше бавно под тежестта на раницата, а забоденият в земята сеизмичен датчик започна бавно да се върти върху подобното на тирбушон острие. Когато датчикът изчезна напълно под земята, Одиамбо вече се бе отдалечил.
По същия начин той разположи шестнайсет датчика покрай периметъра и няколко допълнителни пред отвеждащото в мрака "гърло", близо до жълтата река.
Ведала продължаваше да обикаля аномалията, без да откъсва очи от сателитния телефон. Мина покрай Джеймс Стоун, който се бе заел да чисти полепналата по зарядната станция на раницата кал. Стоун не забравяше да показва вътрешното устройство на инструмента на Тупа, който се оказа прилежен ученик. Заобиколени от няколко реещи се "канарчета", най-близкото от които се грижеше да помага с превода, двамата изглеждаха доволни от компанията си.
Следващия път, когато Ведала мина наблизо, Стоун завъртя глава, заслуша се и каза:
– Това е шум от интерференция.
– Кое?
– Тези сателитни телефони са дигитални. Те не пращят като радиото. Това, което чуваш, е електромагнитно смущение, като от микровълнова фурна.
– Съгласна съм с теб, но кой електрически източник би създал подобни смущения?
Ведала се сети за отговора още докато задаваше въпроса. Вдигна глава и погледна към черно-зеленикавия масив. След това тръгна покрай него, протегнала телефона като пръчка за откриване на подпочвени води. Пращенето започна да се усилва. Късата антена почти докосваше повърхността и статичният шум се превърна в силен пукот.
– Не ни предупредиха за това – заяви унило Ведала.
Стоун се изправи и огледа аномалията. Примижа, докато последните лъчи на слънцето се местеха върху тъмната повърхност като бавна вълна.
– Така е, но структурата се увеличи доста, откакто поехме на път. Смущенията може да са започнали наскоро.
– Но защо ѝ е да излъчва електрически сигнали? – попита Ведала.
– Разбира се, че ще го прави – каза Одиамбо зад тях и тръшна на земята тежката си раница. Постоя известно време със затворени очи. Докато си поемаше дълбоко въздух, от вътрешността на джунглата се чуха птичи песни.
– Електричество – промърмори след малко. – Ами да.
– Харолд, какво си открил? – попита Стоун.
Одиамбо отвори очи и се ухили.
– Не зная как това нещо се е озовало тук. Не зная защо. Но мисля, че мога да ви кажа какво представлява.
Пенг У се присъедини към тях, заслушана заинтригувано.
– Моите сеизмични сензори събират информация от целия район – каза Одиамбо. – Най-вече близо до реката. Уловиха механични вибрации по водата. Като ги комбинирах с вашите наблюдения, мисля, че вече имам хипотеза.
Одиамбо се обърна и огледа бавно аномалията. На лицето му се четеше възхищение.
– Тази структура не е построена от познат на човека материал. Техниката на нейната конструкция е пълна загадка. Но предназначението ѝ е ясно като бял ден. Нашата аномалия е най-обикновен бент. А бентовете съществуват по една причина. Те генерират водноелектрическа енергия.